Делинквента: ДЕЛИНКВЕНТ. Глоссарий | by ТАТЮРИНФОРМ

Содержание

ДЕЛИНКВЕНТ. Глоссарий | by ТАТЮРИНФОРМ

В прошлой статье нашими специалистами было рассмотрено понятие «деликт», в частности, при рассмотрении данной категории упоминался термин «делинквент».

Что же понимается под данным термином?

В общем смысле делинквент (от лат. delinquens — правонарушитель) — это лицо, допустившее нарушение определенной законодательством Российской Федерации правовой нормы, в результате которого возникло обязательство по возмещению вреда и (или) ущерба потерпевшей стороне.

Полагаем, что с юридической точки зрения такое определение является не совсем верным в силу того, что под правонарушением, как правило, понимается административное правонарушение, которым в соответствии с Кодексом Российской Федерации об административных правонарушениях (далее — «КоАП РФ») является «противоправное, виновное действие (бездействие) физического или юридического лица, за которое настоящим Кодексом или законами субъектов Российской Федерации об административных правонарушениях установлена административная ответственность».

При этом категория «правонарушение» не охватывает столь значительную для обязательств из причинения вреда дефиницию, как «преступление».

В психологии понятие «делинквент» неразрывно связывают с таким термином, как «девиант». Согласно большому словарю по психологии: «ДЕЛИНКВЕНТ — субъект, чье поведение девиантное в крайних проявлениях являет собой уголовно наказуемые действия».

Полагаем, что и данное определение нельзя назвать точным ввиду того, что девиантным поведением является устойчивое поведение личности, отклоняющееся от общепринятых, наиболее распространённых и устоявшихся общественных норм.

С юридической точки зрения, по смыслу вышеуказанных категорий обоснованным является вывод о том, что делинквент не всегда может быть девиантом, а девиант делинквентом. Все зависит от мотивов и предпосылок совершения деликта.

Кроме того, дефиниция «девиант» не может быть применена к юридическому лицу, которое по смыслу главы 59 ГК РФ также может выступать в роли делинквента.

Проанализировав различные подходы к пониманию термина «делинквент» считаем, что наиболее точным и правильным будет сформулировать следующее понятие, дающее характеристику термину «делинквент», исходя из которого делинквент — любое лицо (физическое или юридическое), совершившее деликт, то есть нарушение норм права, в результате которого был причинен вред и (или) ущерб другому лицу (потерпевшему), и обязанное возместить определенными в законе способами причиненный вред и (или) ущерб.

ДЕЛИНКВЕНТ — это… Что такое ДЕЛИНКВЕНТ?

  • ДЕЛИНКВЕНТ — (лат.). Преступник; осужденный на смертную казнь. Словарь иностранных слов, вошедших в состав русского языка. Чудинов А.Н., 1910. делинквент (лат. delinquens (delinquentls)) юр. правонарушитель, преступник; мятежник. Новый словарь иностранных… …   Словарь иностранных слов русского языка

  • делинквент — (от лат. delinquens правонарушитель) субъект, чье отклоняющееся поведение в крайних своих проявлениях представляет собой уголовно наказуемые действия. Краткий психологический словарь. Р …   Большая психологическая энциклопедия

  • делинквент — правонарушитель, преступник Словарь русских синонимов. делинквент сущ., кол во синонимов: 2 • правонарушитель (4) • …   Словарь синонимов

  • ДЕЛИНКВЕНТ — (от лат. delinquens совершающий проступок) правонарушитель; в праве термин, используемый для обозначения лиц с социально отклоняющимся поведением (преступников и др.) …   Большой Энциклопедический словарь

  • Делинквент — (от лат. delinquens правонарушитель) субъект, чье поведение характеризуется нарушением правовой нормы, в результате чего возникает правоотношения ответственности. В правоотношениях ответственности делинквентом признается сторона, на которую… …   Википедия

  • Делинквент — (от лат. delinquens совершающий проступок) правонарушитель; в праве термин, используемый для обозначения лиц с социально отклоняющимся поведением (преступников и др.). Политическая наука: Словарь справочник. сост. проф пол наук Санжаревский И.И …   Политология. Словарь.

  • делинквент — а, м. délinquant m.<лат. delinquentia проступок, прегрешение. юр., устар. Правонарушитель, преступник; мятежник. Крысин 1998. Гаснер .. называл делинквентами (délinquent преступник) подвергавшихся средневековым пыткам, так и он окрестил жертвы …   Исторический словарь галлицизмов русского языка

  • Делинквент — (лат. delinquens, delinquents; англ. delinquent) правонарушитель, преступник. Наименование «Д.» было присвоено во время английской буржуазной революции XVII в. Долгим парламентом активным сторонникам Карла I «главного Д.». Акты парламента от 27… …   Энциклопедия права

  • делинквент — а; м. [лат. delinquens] Юрид. Правонарушитель, преступник с социальными отклонениями в поведении. * * * делинквент (от лат. delinquens  совершающий проступок), правонарушитель; в праве термин, используемый для обозначения лиц с социально… …   Энциклопедический словарь

  • Делинквент — (от лат. delinquens, родительный падеж delinquentis совершающий проступок)         в англо американском праве лицо, не выполнившее лежащей на нём в силу закона или договора обязанности, допустившее какое либо нарушение, совершившее преступление и …   Большая советская энциклопедия

  • Претензионный порядок при деликтных обязательствах

    ]]>

    Подборка наиболее важных документов по запросу Претензионный порядок при деликтных обязательствах (нормативно–правовые акты, формы, статьи, консультации экспертов и многое другое).

    Статьи, комментарии, ответы на вопросы: Претензионный порядок при деликтных обязательствах Открыть документ в вашей системе КонсультантПлюс:
    Статья: Взаимосвязи гражданского процессуального права с правом материальным: проблемы теории и практики
    (Уксусова Е.Е.)
    («Актуальные проблемы российского права», 2017, NN 3, 4)Однако при системном истолковании норм права с учетом природы материальных правоотношений и значимых их аспектов не всегда возможно реализовать установленный законом претензионный порядок даже по спорам, возникающим из гражданских правоотношений, что в конечном итоге ограничивает доступ кредитора к защите прав в судебном порядке, выступая объективным правовым препятствием к получению судебной защиты. Выявляется в ряде случаев коллизия норм, когда соблюдение претензионного порядка лишено оснований. Например, когда речь идет о споре, возникающем из деликтного обязательства вследствие причинения имущественного вреда публичной властью гражданину или юридическому лицу в результате ее незаконных действий или бездействия (ст. 1069 ГК РФ). В этом случае субъектом ответственности (должник) является публично-правовое образование (Российская Федерация, субъект РФ, муниципальное образование), которое возмещает вред за счет средств соответствующего бюджета. При этом БК РФ установлен особый правовой режим — иммунитет бюджетов (ст. 239), при котором обращение взыскания на средства бюджетов бюджетной системы Российской Федерации осуществляется только на основании судебных актов в порядке, предусмотренном главой 24.1 БК РФ. Следовательно, по смыслу императивных норм бюджетного права выявление и снятие спора о возмещении вреда самими сторонами во внесудебном порядке исключено, ибо в силу специфики делинквента-должника (ответчика) исключается возможность исполнения им обязанности в отношении кредитора (истца) помимо суда и без судебного акта. Только в судебном порядке, инициированном кредитором к должнику — публично-правовому образованию, и только судебным решением в силу действующих норм устанавливаются наличие вреда и условия деликтной ответственности, необходимые для применения имущественной санкции . Таким образом, с позиций процессуальной теории права на обращение в суд в данном случае установленный претензионный порядок урегулирования спора создает непреодолимые препятствия для истца, для получения судебной защиты прав. В юридической практике при таком положении вещей претензионный порядок не может быть истолкован как обязательное условие для обращения в суд. Суды не должны возвращать исковые заявления или оставлять их без рассмотрения по существу .

    (adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});
    делинквент – Финансовая энциклопедия

    Что такое делинквент?

    Просроченный описывает что-то или кого-то, кто не выполняет то, что требуется по закону, обязанностям или договорному соглашению, например, неспособность произвести требуемый платеж или выполнить конкретное действие.

    В мире финансов и инвестирования просрочка возникает, когда физическое или юридическое лицо, имеющее договорное обязательство произвести платежи в счет долга, такие как платежи по ссуде или проценты по облигации, не производит эти платежи вовремя или регулярно и своевременно. .

    Под просрочкой также понимается невыполнение обязанности или невыполнение ожиданий от человека в определенной профессии или ситуации. Например, зарегистрированный инвестиционный консультант, который вкладывает консервативного, ориентированного на доход клиента в высокоспекулятивные акции, может быть признан нарушителем своих фидуциарных обязанностей. Если страховая компания не может предупредить держателя универсального страхового полиса о том, что его полис может потерять силу из-за недостаточных выплат страховых взносов, это может считаться просроченным.

    Ключевые моменты

    • Делинквент описывает что-то или кого-то, кто не выполняет то, что требуется по закону, обязанностям или договорному соглашению.
    • Просрочка наступает, как только заемщик пропускает платеж по кредиту. Напротив, дефолт происходит, когда заемщик не может погасить ссуду, как указано в первоначальном контракте.
    • Большинство кредиторов позволяют ссуде оставаться просроченной в течение некоторого времени, прежде чем рассматривать ее как дефолт.

    Понимание делинквента

    В области личных финансов термин «просроченный» обычно относится к ситуации, когда заемщик просрочил или просрочил платеж, такой как подоходный налог, ипотека, автомобильная ссуда или счет кредитной карты .

    В зависимости от типа, продолжительности и причины правонарушения существуют последствия. Люди, опоздавшие с оплатой кредитной картой, могут быть вынуждены заплатить штраф за просрочку платежа . В случае ипотеки кредитор может инициировать процедуру обращения взыскания, если выплаты по ипотеке не обновляются в течение определенного периода времени.

    Просроченная или невыполненная

    В финансовом смысле просрочка наступает, как только заемщик пропускает платеж по кредиту. Напротив, дефолт происходит, когда заемщик не может погасить ссуду, как указано в первоначальном контракте. Большинство кредиторов позволяют ссуде оставаться просроченной в течение некоторого времени, прежде чем рассматривать ее как дефолт. Срок, допускаемый кредиторами для просрочки, зависит от кредитора и типа ссуды.

    Например, федеральное правительство США разрешает просрочку студенческой задолженности в течение 270 дней, прежде чем объявить ее дефолтной. Большинство кредиторов считают, что ипотечные кредиты на одну семью являются серьезными просрочками, если они просрочены на 90 дней, после чего они просрочены и подлежат обращению взыскания .

    Текущие и исторические уровни просрочек

    Согласно статистике Федерального резервного банка, уровень  просрочек в США неуклонно снижается с момента достижения пика Великой рецессии в 7,4% в первом квартале 2010 года – рекордные 11,3% только по ссудам на жилую недвижимость.

    По состоянию на четвертый квартал 2018 финансового года уровень просрочек в США составлял 2,83% по ссудам на жилую недвижимость и 0,78% по ссудам на коммерческую недвижимость. Общий уровень просрочек по недвижимости составил 1,79%, что является самым низким показателем со времен кризиса 2006 года, предшествовавшего субстандартному ипотечному кредитованию.

    Что касается прочей потребительской задолженности, то уровень просрочек по кредитам по кредитным картам составил 2,54% на конец 2018 года, немного увеличившись с 2015 года, но все еще значительно ниже максимума в 6,77% в 2009 году. В целом уровень просрочек по потребительским кредитам составлял 2,34 %; в 2009 году они были вдвое больше.

    Пример из реального мира

    студенческие кредиты достигли новой рекордной отметки в US $ 166 млрд. Однако Федеральный резервный банк Нью-Йорка заявляет, что уровень просрочек по студенческим ссудам, вероятно, занижен наполовину, а это означает, что задолженность по студенческим ссудам на сумму около 333 миллиардов долларов не была обслужена в течение как минимум трех месяцев по состоянию на конец четвертого квартала 2018 года. Эта цифра подчеркивает истинные масштабы кризиса ссуд на обучение.

    delinquency – Russian translation – Multitran dictionary

     delinquency [dɪ’lɪŋkwənsɪ] n
    gen. правонарушение (особ. несовершеннолетних); проступок; провинность; упущение; преступность; бандитизм (Interex); виновность; вина; преступление (несовершеннолетних); ошибка; разгильдяйство (PanKotskiy); расхлябанность (PanKotskiy)
    Gruzovik виноватость
    amer.usg. невыплата (налогов и т.п.)
    avia., med. нарушение норм закона; нарушение норм морали
    bank. неоплата счёта; непогашение в срок; просрочка платежа
    busin. нарушение закона; нарушение договора
    dipl. преступность (преимущ. несовершеннолетних)
    EBRD неисправность (должника); просроченная задолженность; просроченный долг; неисправность должника (raf); неплатёж; нарушение обязательств по обслуживанию долга (oVoD)
    econ. непогашение в срок кредита; непогашение в срок ссуды; неуплата по долговому обязательству
    energ.ind. нарушение (например, договора, закона); невыполнение обязательств
    fin. просрочка, опоздание с выплатой (Alexandra222)
    IMF. непогашение обязательства в срок
    inform. дефолт (oVoD)
    law акт делинквентного поведения; делинквентность (несовершеннолетнего); задолженность; нарушение (договора, закона); невыполнение обязанностей; просрочка
    mil. дисциплинарный проступок; нарушение дисциплины
     English thesaurus
     delinquency [dɪ’lɪŋkwənsɪ] abbr.
    abbr. delin

    Делинквент | Дефиниция и съдебна практика

  • Определение №60503/10.08.2021 по дело №2291/2020

    Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

  • Определение №60298/10.08.2021 по дело №2290/2020

    Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

  • Определение №60498/04.08.2021 по дело №2462/2020

    Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

  • Определение №60306/02.08.2021 по дело №937/2021

    Граждански или търговски са делата, заведени от Гаранционния фонд във връзка със задължителна застраховка „Гражданска отговорност”?

  • Решение №60023/02.08.2021 по дело №2956/2019

    За приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента.

  • Определение №60496/02.08.2021 по дело №2394/2020

    Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

  • Решение №60090/29.07.2021 по дело №1472/2020

    Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?
    При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на съвкупния вредоносен резултат?

  • Определение №60451/13.07.2021 по дело №2172/2020

    Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

  • Определение №60443/08.07.2021 по дело №1032/2020

    Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

  • Определение №60440/07.07.2021 по дело №2492/2020

    Относно правото на пострадалия да получи обезщетение от застрахователя по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите над изплатеното от делинквента обезщетение въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда.

  • Определение №60414/28.06.2021 по дело №895/2020

    Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

  • Определение №60407/25.06.2021 по дело №2080/2020

    Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да прецени и обсъди всички установени по делото обстоятелства, касаещи и определящи степента на претърпените болки и страдания (неимуществени вреди) от пострадалото лице при определяне размера на обезщетението по справедливост по чл. 52 ЗЗД съобразно задължителната практика в т. 11 от ППВС № 4/1968 г.?

  • Определение №60370/21.06.2021 по дело №1440/2020

    Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

  • Определение №60376/17.06.2021 по дело №2157/2020

    Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

  • Определение №60360/16.06.2021 по дело №2029/2020

    Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

  • Определение №60358/16.06.2021 по дело №1078/2020

    Относно приложението на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на делинквента.

  • Определение №60359/11.06.2021 по дело №2156/2020

    Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

  • Определение №60349/08.06.2021 по дело №1999/2020

    При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?

  • Определение №60251/02.06.2021 по дело №1059/2021

    Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

  • Решение
  • Определение №291/27.05.2021 по дело №1343/2020

    Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

  • Определение №269/19.05.2021 по дело №1593/2020

    Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

  • Решение №54/13.05.2021 по дело №1310/2020

    Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

  • Определение №271/27.04.2021 по дело №1557/2020

    Предстои добавяне на анотация.

  • Определение №238/15.04.2021 по дело №875/2020

    1/ При присъждането на обезщетение за претърпени имуществени вреди по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и на законна лихва за забава на плащането, кой е моментът, който съдът трябва да определи като начален за възникнало увреждане на пострадалия при ПТП – моментът на плащането на сумите или моментът на телесното увреждане, явяващо се последица от същото ПТП, наложило изразходване на паричните средства от увреденото лице?
    2/ Какъв е приложимият давностен срок по отношение на претенцията за лихва за забава върху присъдено обезщетение за вреди при предявен иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента и въведено от застрахователя възражение за погасяване на акцесорната претенция по давност?

  • Определение №213/29.03.2021 по дело №1472/2020

    Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?
    При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на съвкупния вредоносен резултат?

  • Решение №39/26.03.2021 по дело №938/2020

    Относно възможността да носи гражданската отговорност за причинено увреждане от пътно-транспортно произшествие лице — водач на моторно превозно средство, с временно отнето свидетелство за правоуправление, което е освободено от наказателна отговорност, поради невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, когато употребявайки алкохол се е поставило в състояние и на алкохолно опиянение.

  • Определение №191/23.03.2021 по дело №593/2020
  • Определение №146/23.03.2021 по дело №1138/2020
  • Определение №143/23.03.2021 по дело №1353/2020

    Относно предпоставките за намаляване на претендираното обезщетение за вреди при принос на пострадалия и за начина за определяне степента на съпричиняване, и относно критериите за прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

  • Решение №6/18.03.2021 по дело №2722/2019

    За връзката между действията на делинквента, водач на МПС и поведението на пострадалия малолетен, пътувал без използване на обезопасителна система според неговата възраст, ръст и тегло, при преценката дали пострадалият, е допринесъл за настъпване на вредите.

  • Определение №177/17.03.2021 по дело №2719/2019
  • Решение №1/12.03.2021 по дело №888/2020

    Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетяване за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя и за начина на определяне % на съпричиняване на вредата в хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?

  • Решение №1/12.03.2021 по дело №4591/2019
  • Определение №95/26.02.2021 по дело №933/2020

    Относно определянето приноса на пострадалия за настъпване на вредите при пътно-транспортно произшествие.

  • Определение №104/23.02.2021 по дело №2869/2020
  • Определение №81/16.02.2021 по дело №247/2021
  • Определение №79/08.02.2021 по дело №743/2020
  • Определение №75/05.02.2021 по дело №1504/2020
  • Решение №163/03.02.2021 по дело №123/2020

    За задължението на въззивния съд да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, в т.ч. да обсъди и прецени заключението на вещите лица не изолирано, а с оглед на всички представени доказателства, доводи и възражения на страните, като на тази база обоснове крайните си изводи.

  • Определение №74/03.02.2021 по дело №137/2021

    За „допустимостта на иска по чл. 229 КЗ /отм./ в хипотезата, при която застрахованият по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, не е удовлетворил увреденото лице.

  • Решение №158/01.02.2021 по дело №2569/2019

    Относно правото на пострадалия да получи обезщетение от застрахователя, на основание чл. 226 КЗ /отм./ и определяне на това обезщетение съгласно критериите по чл. 52 от ЗЗД в хипотезата на спогодба между пострадалото лице и деликвента?

  • Определение №23/28.01.2021 по дело №1081/2020

    Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото и всички събрани по реда на ГПК доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните?

  • Решение №139/28.01.2021 по дело №1780/2019

    Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си и да изложи съображения при значително увеличаване на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, в сравнение с първоинстанционния съд, при съобразени от двете инстанции едни и същи обективни обстоятелства от значение за размера на обезщетението съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд?
    Достатъчно ли е доказването на възможността за узнаване от увредения при проявена от него дължима грижа, че водачът на МПС, в което е пътувал, е непълнолетен, съответно неправоспособен, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато е установено, че ПТП е настъпило именно поради липсата на правоспособност, умения за шофиране и навици на този водач?

  • Решение №213/26.01.2021 по дело №970/2020

    За разликата между даването на мнения с оценъчен характер и обидата.

  • Определение №23/21.01.2021 по дело №2914/2019
  • Решение №105/14.01.2021 по дело №2939/2019

    По приложението на чл. 12 ГПК и на чл. 235 ГПК — Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно механизма на пътно-транспортното произшествие да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, както и всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи?

  • Определение №9/13.01.2021 по дело №2455/2020
  • Решение №149/11.01.2021 по дело №2562/2019

    Oтносно обсъждане на всички конкретни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, съобразно предвиденото в чл. 52 от ЗЗД основание.

  • Решение №150/05.01.2021 по дело №716/2020

    Изхождайки от фактите по делото, кога следва да се приеме, че една вреда е евентуална и хипотетична или реална и доказана, при твърдение, че същата е настъпила в резултат на пропуснати ползи от невъзможността собственикът на вещта, иззета като веществено доказателство в наказателното производство, да я ползва?

  • Решение №127/31.12.2020 по дело №1555/2019

    Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?
    При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на съвкупния вредоносен резултат?

  • Определение №701/17.12.2020 по дело №833/2020
  • Определение №680/08.12.2020 по дело №938/2020
  • Определение №620/03.12.2020 по дело №515/2020
  • Решение №146/02.12.2020 по дело №1093/2020
  • Определение №733/27.11.2020 по дело №2055/2020
  • Определение №604/27.11.2020 по дело №864/2020
  • Решение №93/27.11.2020 по дело №2013/2019

    При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда и неизяснени от съда противоречия в приобщените по делото свидетелски показания, длъжен ли е въззивният съд да обсъди, въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, всички събрани, относими и релевирани доказателства и доводите на жалбоподателя и самостоятелно да установи фактическата обстановка,към която да приложи относимите материалноправни норми?

  • Определение №598/26.11.2020 по дело №668/2020
  • Решение №104/26.11.2020 по дело №2441/2019

    За задължението на решаващия съд да се произнесе по всички своевременно направени възражения на страните и в частност – дължи ли произнасяне по своевременно направено с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. По съществото на акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД досежно началния момент на специалната (кратка) погасителна давност за лихви.

  • Определение №640/25.11.2020 по дело №79/2020
  • Решение №96/25.11.2020 по дело №1881/2019

    За критериите по чл.52 ЗЗД, които следва да бъдат съобразени при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт, и за задължението на съда да посочи в мотивите към решението си всички обстоятелства от значение за размера на присъденото обезщетение.

  • Определение №697/20.11.2020 по дело №2578/2020
  • Решение №137/20.11.2020 по дело №1775/2019

    За предпоставките за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента.

  • Определение №554/04.11.2020 по дело №2379/2019

    Явна необоснованост на съдебния акт, обективирана в грубо нарушаване на правилата на формалната логика.

  • Определение №552/03.11.2020 по дело №2867/2019
  • Определение №403/23.10.2020 по дело №1794/2020
  • Определение №532/13.10.2020 по дело №2722/2019

    За връзката между действията на делинквента, водач на МПС и поведението на пострадалия малолетен, пътувал без използване на обезопасителна система според неговата възраст, ръст и тегло, при преценката дали пострадалият, е допринесъл за настъпване на вредите.

  • Решение №55/24.08.2020 по дело №1842/2019

    1. При несъответствие между отразената в Информационния център на Гаранционния фонд информация относно началната дата и час на валидност на конкретен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, спрямо вписаните в застрахователната полица данни, в която застрахователният договор е материализиран, кои от тях намират приложение по отношение на трети, пострадали от пътно-транспортно произшествие лица и възникнали за тях права срещу виновния водач? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
    2. Каква е доказателствената сила на информацията, съдържаща се в Информационния център на Гаранционния фонд и как се отразява същата на отговорността на застрахователя при противоречие с данните от застрахователната полица по конкретен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

  • Определение №249/03.08.2020 по дело №2599/2019

    Следва ли да бъде формулирано изрично искане от ищеца по обратния иск в петитума на същия за присъждане в производството по него на направените разноски при разглеждането на главния иск, които са останали за негова сметка поради пълното уважаване на главния иск?

  • Решение №81/30.07.2020 по дело №889/2019

    Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на делинквента?
    Относно виновното отклоняване от извършването на проверка за употреба на алкохол по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./.

  • Решение №63/28.07.2020 по дело №2086/2019

    За приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 108, ал. 1 ЗДвП и на чл. 52 ЗЗД, относно критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, съобразно установеният принцип за справедливост.

  • Решение №38/14.07.2020 по дело №1065/2019

    Изпада ли в забава кредитора — ищец по искове за вреди от непозволено увреждане срещу застрахователя на делинквента по задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите, когато не приеме определеното от застрахователя обезщетение и върне същото?

  • Решение №44/23.06.2020 по дело №1879/2019

    За връзката между действията на делинквента — водач на МПС, и поведението на увредения при извършване на преценка дали увреденият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, в случай, че малолетният пострадал е пътувал в МПС без закопчан предпазен колан.

  • Решение №54/04.06.2020 по дело №1018/2019

    Механичното кумулиране на отделните факти, съставляващи поведение на пострадалия в причинна връзка с настъпването на неблагоприятни за него последици, при положение, че последните са резултат от чуждо, а не собствено на пострадалия, виновно противоправно поведение, не може да води до необосновано по степен намаляване отговорността на самия делинквент. Това е така, доколкото подобен подход би довел до хипотези на пълно изключване на самата отговорност на последния, въпреки установеното негово виновно и противоправно поведение в причинно-следствена връзка с настъпилите за пострадалия вреди, т. е . би довело до неприлагане на нормата в разпоредбата на чл.45 ЗЗД за задължението на всяко лице да поправи вредите, които виновно е причинило другимо.

  • Определение №258/15.04.2020 по дело №1555/2019

    Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?
    При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на съвкупния вредоносен резултат?

  • Определение №134/02.04.2020 по дело №468/2020

    Касационното обжалване е допуснато поради очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

  • Решение №32/30.03.2020 по дело №289/2019

    При осъществяване на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по сключена с един от тях застраховка „Гражданска отговорност“ как отговаря спрямо пострадалото лице – съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент или за пълния размер на вредите, до размера на застрахователната сума?

  • Решение №34/27.03.2020 по дело №1160/2019

    Относно приложението на чл. 52 ЗЗД и въведения с него принцип за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, причинени в резултат на деликт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента; със задължението на въззивния съд да обсъди всички критерии, относими за справедливо определяне на конкретния размер обезщетение за обезвреда неимуществените вреди на пострадал при пътно — транспортно произшествие и за значението на установените в пар. 27 ПЗР КЗ /отм./ лимити на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите

  • Определение №86/12.02.2020 по дело №1065/2019

    Изпада ли в забава кредитора – ищец по искове за вреди за непозволено увреждане срещу застрахователя на делинквента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато не приеме плащане на определено от застрахователното дружество обезщетение , чрез връщането му?

  • Решение №123/10.01.2020 по дело №3104/2018

    За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД.

  • Определение №2/03.01.2020 по дело №771/2019

    Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти?
    Кои са предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД?

  • Решение №138/03.01.2020 по дело №293/2019

    Дали гражданският съд в рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт може да приеме осъществяване на изпълнителното деяние от делинквента с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от нарушението по воденото наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие (пътно — транспортно произшествие)?

  • Решение №56/18.11.2019 по дело №1409/2018

    Относно съмнение за очевидна неправилност на въззивното решение, изводима от квалифицирането на иска от въззивния съд въз основа на разпоредба — чл. 284, ал. 2 КЗ /отм./, несъвместима с фактологичната обстановка, заявена с исковата молба, доколкото всяка от хипотезите на ал.2 предпоставя привръзка с „държава членка”, по смисъла на пар. 1, т. 6 ДР КЗ /отм./ — членка на Европейския съюз или друга държава, принадлежаща към Европейското икономическо пространство /ЕИП/, каквато не е държавата на конституирания чуждестранен застраховател. Квалификацията на иска е обусловила преценката за пасивно легитимиран ответник по претенцията, различен от конституирания.

  • Решение №93/30.10.2019 по дело №2624/2018

    Материално легитимирано ли е да получи обезщетение за неимуществени вреди лице, което не е вписано като баща в акта за раждане на починало при ПТП дете, ако последното е било отглеждано, възпитавано и издържано фактически от това лице и са били изградени отношения аналогични на връзката родител-дете?

  • Решение №103/17.09.2019 по дело №221/2018

    За задължението при установяване на пропуснати ползи от нереализирана възможност за получаване на застрахователно обезщетение от ПТП, настъпило в друга държава – член на ЕС, от делинквент – нейн гражданин и застраховател със седалище в друга държава – член на ЕС, да се изследва от съда приложимото право относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, които биха се получили в другата държава.

  • Решение № 204 от 11.03.2019 г. по гр. д. № 586/2018 г.

    Длъжен ли е въззивният съд правилно да приложи императивна материално-правна норма и в частност, допуска ли предвиденото в чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД по иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД съдът да присъди обезщетение за вреда, която не е пряка последица от противоправното поведение?

  • Определение № 502 от 14.11.2018 г. по т. д. № 1175/2018 г.

    От кой момент започва да тече погасителната давност за регресно вземане на застрахователя по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ в случай на погасяване чрез прихващане на задължението му да плати обезщетение на третото лице?

  • Определение № 690 от 18.10.2018 г. по гр. д. № 1865/2018 г.

    Подлежат ли на приспадане от обезщетението по чл. 200 КТ получени от пострадалия или неговите наследници суми по застраховка „ГО” въз основа на същите факти, на които се основава и претенцията по чл. 200 КТ?

  • Решение № 167 от 05.10.2018 г. по т. д. № 3178/2015 г.

    За значението на сключеното със застрахователя на виновния водач извънсъдебно споразумение.

  • Решение № 57 от 01.08.2018 г. по т. д. № 677/2017 г.

    Следва ли при определяне на обезщетение по справедливост да се вземат в предвид и конкретните икономически условия, чиито ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?
    При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?

  • Решение № 120 от 10.07.2018 г. по т. д. № 1735/2017 г.

    Може ли да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на единия от виновните водачи за заплащане на обезщетение над размера, за който е било постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на другия виновен водач за същите вреди от същото пътно-транспортно произшествие?

  • Определение № 352 от 26.06.2018 г. по т. д. № 1027/2018 г.

    При постановяване на въззивен съдебен акт съдът следва ли да извърши самостоятелна преценка на данните по делото, релевантни за допустимостта на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите?

  • Определение № 441 от 06.06.2018 г. по гр. д. № 957/2018 г.

    По иска с правна квалификация чл. 135 ЗЗД длъжен ли е съдът да съобрази погасяването на дълга, ако плащането е извършено до приключване на съдебното дирене и какво е значението на това обстоятелство — за допустимостта или за основателността на предявения иск?

  • Решение № 11 от 03.05.2018 г. по т. д. № 643/2017 г.

    При присъждането на обезщетение за претърпени имуществени вреди и на законната лихва за забава на плащането, кой е моментът, който съдът трябва да определи като начален за възникнало увреждане на пострадалия от ПТП – моментът на плащането на сумите или моментът на телесното увреждане, явяващо се последица от същото ПТП, наложило изразходване на парични средства от увреденото лице?
    Длъжен ли е съдът да приеме, че причинителят на вредата /съответно застрахователното д-во/ изпада в забава по отношение на вземането на увредения като обезщетение за претърпени имуществени вреди от момента на настъпване на деликта и от този момент дължи законна лихва за забава върху сумата , която е заплатена от увредения, за да се лекува – без значение, че тази сума е платена в по-скъсен момент от датата на деликта?

  • Решение №192/02.11.2017 по дело №416/2017

    При съпричиняване на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по сключена с един от тях застраховка „Гражданска отговорност„ как отговаря спрямо пострадалото лице – съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент или за пълния размер на вредите, до размера на застрахователната сума?

  • Решение № 107 от 01.09.2017 г. по т. д. № 441/2016 г.

    При независимо причиняване на вредата от двама делинквенти, всеки от тях застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при различен застраховател, сключеното споразумение на пострадалите за обезщетяване на вредите от деликта със застрахователя на единия делинквент, погасява ли правото им да търсят обезщетение за понесените вреди от застрахователя на втория делинквент?

  • Решение № 105 от 06.07.2017 г. по гр. д. № 2604 / 2016 г.

    Относно възможността да се ангажира отговорността на нотариуса по реда на чл. 73, ал. 1 ЗННД по отношение на лица, придобили имот, за който първоначално е било удостоверено правото на собственост, при поредица от прехвърлителни сделки. Относно приложението на чл. 300 ГПК и конкретно, когато по отношение на един от сочените от ищеца в гражданското производство за съпричинители на непозволеното увреждане, има влязла в сила присъда, може ли по реда на чл. 53 ЗЗД да се ангажира солидарната отговорност и на други делинквенти.

  • Решение № 106 от 11.07.2017 г. по гр. д. № 60381 / 2016 г.

    За предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на застрахования по застраховка „гражданска отговорност” водач , която обуславя и отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 226 КЗ /отм./.

  • Решение № 108 от 06.07.2017 г. по т. д. № 436 / 2016 г.

    Относно критериите за прилагане на принципа на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. “а“ КЗ /отм./ срещу Гаранционния фонд.

  • Решение № 108 от 05.06.2017 г. по т. д. № 1270 / 2015 г.

    Предметът на иска по чл. 422 ГПК се определя от предмета на заповедното производство, по което е издадена заповедта за изпълнение на оспореното вземане. Съгласно разясненията по т. 10в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.

  • Решение № 43 от 09.05.2017 г. по т. д. № 881 / 2014 г.

    Относно относно функционалния характер на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите от отговорността на прекия причинител на вредите.

  • Решение № 122 от 29.05.2017 г. по гр. д. № 3736 / 2016 г.

    Относно правото на пострадалия да получи обезщетение за вреди от делинквента, ако е получил обезщетение от застрахователя и е заявил в постигнато с последния споразумение, че получената от застрахователя сума покрива изцяло претърпените имуществени и неимуществени вреди, както и тези, които евентуално биха настъпили за в бъдеще по повод и във връзка с настъпилото застрахователно събитие.

  • Решение № 223 от 13.04.2017 г. по т. д. № 2273 / 2015 г.

    Относно тълкуването и прилагането на чл.52 ЗЗД и по-конкретно за критериите, формиращи съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на посочената правна норма при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от деликт ?

  • Решение № 227 от 09.02.2017 г. по т. д. № 53676 / 2015 г.

    За да възникне вземането за обезщетение на неимуществени вреди при смърт от непозволено увреждане в полза на отглежданото дете, необходимо ли е да е имало процедура по осиновяване или поне намерение на отглеждащия да я иницира? Навършеното пълнолетие на отглежданото, но неосиновено дете към смъртта на отглеждалия го, изключва ли вземането за обезщетение на неимуществени вреди при смърт от непозволено увреждане?

  • Решение № 18 от 22.03.2017 г. по т. д. № 1935 / 2015 г.

    При упражняване на регресното право на застрахователя срещу застрахования, в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ/отм./, може ли застрахователят да претендира платените на третите увредени лица лихви за забава от увреждането до плащането?

  • Решение № 203 от 09.03.2017 г. по т. д. № 3537 / 2015 г.

    Относно досежно правната квалификация на този осъдителен иск, по който същото решение на СГС е било постановено, доколкото от данните по делото е несъмнено, че непосредствено след процесното ПТП от 29 юни 2007 г. са настъпили, вкл. и с обратна сила, промени в приложимото законодателство – чл. 213 КЗ /сега отм./, а именно тези с обнародвания в ДВ, бр. 97 от 23.ХІ.2007 г. Закон за изменение и допълнение на този КЗ и, в частност, правилото на пар. 143 ПЗР към същия, според което разпоредбата на чл. 213 КЗ, ал. 1, изр. 4-то КЗ /сега отм./ се прилага за всички случаи на встъпване в право, по които не е било извършено плащане към деня на обнародването на този закон в „Държавен вестник”.

  • Решение № 168 от 23.11.2012 г. по търг. д. № 509/2009 г.

    Относно съпричиняването на вредоносния резултат от страна на починалата, доказателственото значение на влязлата в сила присъда и доколко констатациите на наказателния съд в мотивите на присъдата обвързват гражданския съд.

  • Решение № 167 от 23.11.2012 г. по търг. д. № 821/2011 г.

    Допустим ли е пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, след като е уважен иск за присъждане на обезщетение за причинените от ПТП вреди срещу прекия причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД?

  • Решение № 131 от 01.11.2012 г. по търг. д. № 12/2012 г.

    Относно приложението на чл.213, ал.1,изр.четвърто КЗ във вр. с §143 ПЗР на ЗИДКЗ към застрахователни правоотношения, възникнали преди влизането му в сила- ДВ бр.97 от 23.11.2007 г. Относно ретроактивното действие на тази правна норма спрямо пасивната отговорност на причинителя на вредата по иска на застрахователя, встъпил в правата на застрахования с изплащане на застрахователното обезщетение на 13.09.2004 год. по имуществена застраховка „Автокаско”.

  • Решение № 130 от 05.10.2012 г. по търг. д. № 538/2011 г.

    Допустим ли е пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” след като е уважен иск за присъждане на обезщетение за причинените от ПТП вреди срещу прекия причинител? Има ли значение за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ обстоятелството, че присъденото на основание чл. 45 ЗЗД на пострадалия обезщетение по иск срещу прекия причинител /застрахованото лице/ не е платено?

  • Решение № 36 от 04.03.2012 г. по търг. д. № 156/2012 г.

    Относно уважен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента, допустим ли е пряк иск от увредения срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност”, ако не е изплатено присъденото обезщетение на пострадалото лице от осъдения делинквент.

  • Решение № 187 от 21.05.2013 г. по гр. д. № 1137/2013 г.

    Освобождава ли се от отговорност водач на МПС, причинил пътнотранспортно произшествие на регулирано със светофарна уредба кръстовище, ако при неработеща червена светлина на уредбата са работили останалите светлини?

  • Решение № 208 от 02.09.2013 г. по търг. д. № 364/2011 г.

    Съставлява ли процесуална предпоставка за допустимост на иска срещу Г. фонд предвидената в чл. 288, ал. 11 от Кодекса на застраховането административна процедура, предявен за заплащане на обезщетения за вреди от ПТП, настъпило при действието на отменения Закон за застраховането?

  • Решение № 195 от 25.06.2013 г. по търг. д. № 1003/2010 г.

    Относно прекия иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”, предявен от увреденото лице след като се е снабдил с изпълнителен лист за същите по вид вреди срещу деликвента.

  • Решение № 64 от 29.03.2013 г. по търг. д. № 153/2012 г.

    Допустим ли е пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите след като е уважен иск за присъждане на обезщетение за причинените от ПТП вреди срещу прекия причинител? Има ли значение за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл. 226, ал. 1 КЗ плащането/неплащането на присъденото на основание чл. 45 ЗЗД на пострадалия обезщетение по иск срещу прекия причинител /застрахованото лице/?

  • Решение № 69 от 14.05.2013 г. по търг. д. № 111/2012 г.

    Съставлява ли процесуална пречка за предявяване и разглеждане на прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност”, основан на чл. 407, ал. 1 ТЗ/ отм./, респ. на чл. 226, ал. 1 КЗ, когато последното разполага с изпълнителен титул, издаден въз основа на уважен в наказателния процес, или в отделно гражданско производство иск по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител на непозволеното увреждане за обезщетяване на същите вреди? Има ли обуславящо значение плащането на сумата, присъдена на осн. чл. 45 ЗЗД, за допустимостта или евентуалната основателност на прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя на делинквента.?

  • Решение № 223 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 900/2010 г.

    Относно характера на отговорността на родителите за вреди, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие, уредена по чл.48, ал.1 ЗЗД /солидарна или разделна/ при положение, че прекият извършител на деликта вече е осъден да ги репарира с влязла в сила присъда в наказателното производство. Относно кръга от лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при виновно причинена смърт на близък човек.

  • Решение № 89 от 30.06.2010 г. по търг. д. № 985/2009 г.

    Относно касационно обжалване на въззивното решение, само в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 05.03.2007 г. по гр. д. № 7900/2006 г. на СРС, с което е уважена претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 263,07 лв., изчислена за времето от датата на плащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на увреденото лице – 02.10.2001 г. до датата на предявяване на исковата молба – 06.04.2006 г.

  • Решение № 64 от 15.06.2010 г. по търг. д. № 667/2009 г.

    Относно възможността /невъзможността/ за възражение от страна на причинителя на вредата, свързано с преценка на валидност на застрахователното правоотношение между застрахования /увреденото лице/ и неговия застраховател /суброгиралия се в правата, т. е. ищец по иска с правно основание чл. 402 ТЗ/ отм./.

  • Решение № 200 от 22.11.2010 г. по т.д. № 84/2010 г.

    Относно началния момент, от който се дължи обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД при предявен пряк иск срещу застрахователя.

  • Решение № 134 от 29.06.2010 г. по търг. д. № 999/2009 г.

    Относно връзка с който е допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по гр. д. № 2000/2008 г. на Софийски апелативен съд, настоящият състав съобразява същото и не се произнася повторно по посочения материaлноправен въпрос.

  • Решение № 7 от 03.02.2017 г. по т. д. № 50114 / 2016 г.

    От кой момент тече погасителна давност относно вземането за обезщетение за вреди от влошаване на здравословното състояние на увредения?

  • Тълкувателно решение № 1 от 30.01.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г.

    Относно правото на пострадалия да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда.

  • Решение № 47 от 11.05.2010 г. по т.д. № 655/2009 г.

    Относно суброгирането на застрахователя в правата на застрахованото лице, както и за приложението и характера на пар. 143 ПЗР ЗИДКЗ, във вр. с чл. 213, ал. 1, изр. четвърто КЗ и за нуждата от тълкуване на неговото приложение.

  • Решение № 57 от 18.03.2010 г. по т.д. № 800/2009 г.

    Относно практика на ВКС, според която лихвите, които се дължат са от деня на застрахователното събитие.

  • Решение № 175 от 22.10.2009 г. по т.д. № 312/2009 г.

    Доколко постановеното и влязло в сила решение при условията на чл. 78 б. “а” НК има обвързваща гражданския съд сила по отношение вината на дееца ?

  • Решение № 127 от 29.10.2015 г. по т. д. № 1882 / 2014 г.

    Относно приложението на чл. 300 ГПК в хипотезата, когато присъдата (решението по чл. 78 б. “а” НК), постановена за конкретно телесно увреждане на пострадало при ПТП лице, съдържа обсъждане на причинно-следствената връзка между произшествието и друго увреждане на лицето, но без произнасяне с оправдателен диспозитив за същото.

  • Решение № 136 от 15.10.2015 г. по т. д. № 2130 / 2014 г.

    Застрахователното покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите включва ли в обема си случаите, при които увреждането е причинено от лице, което е неспособно по смисъла на чл. 47 ЗЗД?

  • Решение № 143 от 29.04.2015 г. по т. д. № 3504 / 2013 г.

    Относно приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента, както и за дължимото обезщетение за имуществени вреди, изразяващи в загуба на издръжка при малолетни и непълнолетни лица.

  • Решение № 142 от 15.10.2015 г. по т. д. № 2766 / 2014 г.

    Относно приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента.

  • Решение № 37 от 01.09.2015 г. по т. д. № 1070 / 2014 г.

    При настъпило ПТП за вредите, от което, съгласно чл. 53 ЗЗД отговарят солидарно и двамата водачи на участвалите в него моторни- превозни средства, следва ли отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, /респ. на Гаранционния фонд/ на единия от водачите пред увредените трети лица да е ½ или следва да намери приложение общият правен принцип, че всеки от тях отговаря в пълен размер пред пострадалите, независимо от личния принос на конкретния делинквент за настъпване на вредите?

  • Решение № 256 от 21.04.2015 г. по т. д. № 3557 / 2013 г.

    Дали, за да се приеме наличието на съпричиняване от страна на пострадал при ПТП и съответно – за да се намали дължимото му обезщетение за понесените неимуществени вреди, е достатъчно формално да са били нарушени от него правила на ЗДвП и на ППЗДвП или е необходимо това нарушение да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат?

  • Решение № 32 от 31.03.2015 г. по т. д. № 485 / 2014 г.

    Тълкуването на сключено между увреденото лице и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите извънсъдебно споразумение, относно дължимостта и размера на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата, когато увреденото лице е заявило, че няма други претенции към застрахователя по повод претърпените вреди.

  • Решение № 59 от 12.06.2015 г. по т. д. № 1256 / 2014 г.

    Дали липсата на предпоставките по чл. 193, ал. 3 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение, а именно представяне на доказателство от потребителя на застрахователна услуга за прекратяване регистрацията на увреденото МПС е пречка за заплащане на такова и в хипотезата на предявен суброгационен иск по чл. 213, ал. 1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента.

  • Решение № 207 от 15.01.2016 г. по т. д. № 3234 / 2014 г.

    Кой е началният момент от който Националното бюра на автомобилните застрахователи дължи обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва при изплащане на обезщетение.

  • Решение № 149 от 29.12.2015 г. по т. д. № 1260 / 2014 г.

    Включва ли се в отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност” и задължението за плащане на присъденото в друго производство в тежест на делинквента обезщетение забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 84, ал. 3 ЗЗД и приложима ли е хипотезата на чл. 111, б. ”в” ЗЗД по отношение на него.

  • Решение № 53 от 25.03.2016 г. по т. д. № 288 / 2015 г.

    Прекъсва ли се давността за акцесорния иск за лихви по отношение на застрахователя, привлечен като трето лице-помагач в процеса, проведен от увредените срещу делинквента със задължителното за нея разрешение?

  • Решение № 35 от 12.04.2016 г. по т. д. № 3515 / 2014 г.

    Относно приложение на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и критериите, които следва да бъдат взети предвид при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ/ отм./ срещу застрахователя на делинквента е в отклонение от задължителната практика на касационната инстанция, обективирана в ППВС № 4/68 г. и постановените по реда на чл. 290 ГПК и сл. служебно известни на настоящия съдебен състав решения на ІІ т.о. на ВКС: № 88 от 17.06.2014 г., по т.д.№ 2974/2013 г. и № 101 от 03.07.2014 г., по т.д.№ 4391/2013 г..

  • Решение № 134 от 04.07.2016 г. по т. д. № 474 / 2014 г.

    При предявен иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, допустимо ли е преразглеждане на въпроса за размера на обезщетението, присъдено с влязъл в сила съдебен акт на основание чл.45 ЗЗД срещу застрахования, отговорен за деликта водач?

  • Решение № 102 от 05.07.2016 г. по т. д. № 3191 / 2014 г.

    Относно обема на отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 226 ал.1 КЗ и ограничен ли е същият до присъденото в тежест на делинквента, по уважен в наказателното производство против същия граждански иск по чл.45 ЗЗД.

  • Решение № 103 от 23.06.2016 г. по т. д. № 1964 / 2014 г.

    Относно обвързаността на съда при произнасяне по пряк иск срещу застрахователя на ГО на водача на МПС от размера на обезщетението присъдено по иска по чл.45 ЗЗД срещу самия делинквент.

  • Решение № 80 от 31.05.2016 г. по т. д. № 92 / 2015 г.

    Относно критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД, който въпрос е решен в противоречие с отговора в ППВС № 4 /1968 .т11.

  • Решение № 77 от 26.05.2016 г. по т. д. № 918 / 2015 г.

    В застрахователното обезщетение по чл. 229 КЗ /отм./, което застрахователят дължи на застрахования, включват ли се заплатените от застрахования разноски по изпълнителните дела, образувани от увредените лица срещу застрахования?

  • Решение № 50 от 09.06.2016 г. по т. д. № 1220 / 2014 г.

    Дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пътник в автомобил, управляван от шофьор, който е употребил алкохол със знанието на пострадалия и без този водач да притежава свидетелство за управление на МПС, което обстоятелство също е било известно на потърпевшия от настъпилото ПТП, както и дали следва да се намали пропорционално обезщетението за неимуществени вреди съгласно установеното съпричиняване?

  • Решение № 164 от 30.06.2016 г. по гр. д. № 5255 / 2015 г.

    Oтносно критериите, по които се определя броят на деликтите, респ. – кога е налице едно, и кога – повече увреждащи деяния, извършени от делинквента, и кога е допустимо съдът да разгледа две отделни дела между същите страни, ако увреденият ищец е предявил претенциите си за обезщетяване на неимуществени вреди с две отделни искови молби.
    Oтносно критериите и обстоятелствата, въз основа на които съдът следва да извърши преценката си при определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане.

  • Решение № 136 от 22.07.2016 г. по т. д. № 3308 / 2014 г.

    Има ли право застрахователят на регресен иск по чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ срещу работодателя на виновния водач, причинил ПТП след употреба на алкохол над допустимите стойности, за сумите, които застрахователят е платил като обезщетение на увредените лица, когато ПТП е настъпило по време на работа и дали в тази хипотеза е налице солидарна отговорност между работодателя и делинквента?

  • Решение № 91 от 21.07.2016 г. по т. д. № 489 / 2014 г

    Следва ли в производството по пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента с оглед функционалния характер на отговорността на застрахователя?

  • Решение № 79 от 11.07.2016 г. по т. д. № 1508 / 2015 г.

    относно приложението на установения с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента.

  • Решение № 86 от 11.07.2016 г. по т. д. № 602 / 2014 г.

    Дали сключилият задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите собственик на превозно средство е активно материалноправно легитимиран да предяви иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу застрахователя по същата застраховка за обезщетяване на вреди от пътно – транспортно произшествие, причинени при управление на собственото му превозно средство от друго лице?

  • Решение № 140 от 05.10.2016 г. по т. д. № 1302 / 2015 г.

    Следва ли в производството по пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента?

  • Решение № 71 от 08.08.2016 г. по т. д. № 36 / 2015 г.

    Относно приложението на чл.52 ЗЗД и установеният с него принцип на справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента и с чл.51, ал.2 ЗЗД – за съотношението между вината на водача на моторното-превозно средство и евентуалния принос на пострадалия и начина на неговото определяне.

  • Решение № 83 от 22.08.2016 г. по т. д. № 3426 / 2014 г.

    Относно солидарността между застраховател по задължителната застраховка „ГО” на автомобилистите на виновния за настъпване на дадено ПТП водач на моторно превозно средство и другите съизвършители, чиито действия в своята съвкупност и независимо един от друг са довели до противоправния резултат /смърт или телесно увреждане на едно лице.

  • Решение № 151 от 02.11.2016 г. по т. д. № 2629 / 2015 г.

    Относно приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на делинквента.

  • Решение № 146 от 12.12.2016 г. по т. д. № 2583 / 2014 г.

    Относно възможността обемът на отговорност на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите да е различен от този на отговорността на делинквента и размерът на определеното обезщетение за обезвреда по прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ да е различен от присъденото обезщетение по уважен в наказателния процес деликтен иск по чл. 45 ЗЗД.

  • Решение № 92 от 07.09.2016 г. по т. д. № 185/2014 г.

    Следва ли в производството по пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента?
    Допустимо ли е въззивната инстанция да приеме по-нисък процент на съпричиняване на вредата от увреденото лице по чл. 51, ал. 2 ЗЗД от приетия от първата инстанция, без да има въззивна жалба от ищеца, респективно когато ищецът като въззиваем във въззивното производство не е релевирал доводи за по-нисък размер на съпричиняване?

  • Решение № 199 от 10.05.2016 г. по т. д. № 3137/2014 г.

    Следва ли при определяне на обезщетение до размера на застрахователната сума, до която е ограничена отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„, да се съобрази размера на присъдено, на друг пострадал от същото застрахователно събитие,обезщетение за забавено изпълнение, съизмеримо със законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение, считано от увреждането ? С други думи – за установяване изчерпването на застрахователната сума съобразяват ли се само дължими застрахователни обезщетения / главници/ или и дължими обезщетения за забава,съизмерими със законната лихви за забава, считано от увреждането?

  • Решение № 131 от 04.01.2016 г. по т. д. № 2592/2014 г.

    Относно приложението на чл. 52 ЗЗД и въведения с него принцип на справедливост, при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и критериите, които следва да бъдат съобразени.

  • Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г.

    По въпроси, свързани със застрахователни правоотношения, по които е налице противоречива съдебна практика.

  • Решение № 211 от 14.12.2015 г. по т. д. № 2782/2014 г.

    Дали, когато по делото е проведено обратно доказване относно липсата на валидно сключена застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и събрана по нея премия, вкл. и със справка от информационния център може да се приеме, че констативният протокол за процесното ПТП е доказателство за наличие на застрахователно правоотношение, предвид описаната в същия полица.

  • Решение № 313 от 09.10.2015 г. по гр. д. № 1672 / 2015 г.

    Представлява ли брата на пострадалия лице, от кръга на тези, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди поради смърт от деликт?

  • Решение № 144 от 19.12.2014 г. по търг. д. № 3761/2013 г.

    Относно приложението на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя на делинквента.

  • Решение № 135 от 13.10.2014 г. по търг. д. № 3945/2013 г.

    Обвързан ли е съдът, сезиран с иск по чл.213 КЗ, от посочения в присъдата размер на вредите, за причиняването на които делинквентът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.216,ал.1 НК?

  • Решение № 80 от 16.09.2014 г. по търг. д. № 897/2012 г.

    Означава ли изтеклият срок на свидетелството за управление на МПС, че водачът е управлявал превозното средство без свидетелство за управление по смисъла на чл.274, ал.2 КЗ, за да се породи правото на регрес на застрахователя?

  • Решение № 216 от 08.09.2014 г. по търг. д. № 839/2012 г.

    Относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение когато загиналият пътник се е возил в автомобила след като е знаел, че шофьорът е употребил алкохол.

  • Решение № 22 от 04.08.2014 г. по търг. д. № 1727/2013 г.

    Допустимо ли е делинквент,застрахован при условията на задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ и осъден от пострадалите за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от ПТП по негова вина,да претендира от застрахователя си по задължителната застраховка „ Гражданска отговорност „ изплащането му в своя полза и без предходно да е удовлетворил пострадалите ?

  • Определение № 616 от 21.07.2014 г. по т. д. № 1732/2014 г.

    Налице ли са предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” спрямо пострадалото лице, при висящо наказателно производство срещу застрахования делинквент?

  • Решение № 180 от 07.07.2014 г. по търг. д. № 310/2012 г.

    При пряк иск за застрахователно обезщетение срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента по чл.407 ТЗ / отм./ и увредени от застрахователното събитие – ПТП повече от едно лица, обвързан ли е съдът от застрахователната сума по договора, или може да присъди обезщетение за неимуществени вреди само въз основа на критерия по чл.52 ЗЗД, без да вземе предвид ограничения лимит на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” и изплатеното от него обезщетение на неучастващите по делото пострадали лица?

  • Решение № 102 от 07.07.2014 г. по търг. д. № 632/2012 г.

    Относно приложимостта на разпоредбата чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ /отм./ във връзка с § 143 ПЗР ЗИДКЗ /отм./

  • Решение № 118 от 27.06.2014 г. по търг. д. № 3871/2013 г.

    Относно приложението на разпоредбата на чл.108,ал.2,т.1 ЗДвП при преценката за наличие на съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия при пътното произшествие пешеходец.

  • Решение № 95 от 26.06.2014 г. по търг. д. № 3060/2013 г.

    Относно приложимия давностен срок по отношение на лихвата за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя и въведено от него възражение за погасяване на акцесорната претенция по давност.

  • Решение № 121 от 19.06.2014 г. по търг. д. № 2859/2013 г.

    При съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност”, сключена с един от тях, отговаря ли спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, или отговаря съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент?

  • Решение № 228 от 05.06.2014 г. по търг. д. № 583/2012 г.

    Следва ли да се счита преклудирано правото на пострадалия да търси обезщетение от причинителя на вредата /делинквента/ при извършено изплащане на обезщетение от застрахователя?

  • Решение № 3 от 05.06.2014 г. по търг. д. № 1021/2012 г.

    Относно приложение на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на деленквента.

  • Решение № 67 от 15.05.2014 г. по търг. д. № 1873/2013 г.

    Относно възможността/ невъзможността за формиране от гражданския съд на извод за съпричиняване от пострадалия на резултата, основавайки се единствено на мотивите на присъдата за факти, които са извън посочените в чл. 300 ГПК или упоменатият факт следва да бъде установен конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на гражданския процес.

  • Решение № 31 от 25.03.2014 г. по търг. д. № 1203/2013 г.

    Относно приложението на установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане е в противоречие със задължителната практика на ВКС по същия, израз на която е ППВС № 4/68 год..

  • Решение № 184 от 04.03.2014 г. по търг. д. № 275/2012 г.

    Дали когато спряно от движение МПС излиза /движи се/ по път, отворен за обществено ползване, неговият собственик и/или ползвател, респ. водач, следва да има сключена застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите?

  • Решение № 147 от 22.01.2014 г. по търг. д. № 333/2012 г.

    Относно обема на отговорността на делинквента за обезщетяване на неимуществените вреди, ако пострадалият е постигнал спогодба със застрахователя по чл.365, ал.1 ЗЗД и е получил плащане по договорено крайно и окончателно обезщетение, както и за възможността на увредения да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в завишен размер спрямо платеното от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, без да са изложени конкретни нови факти и обстоятелства, извън тези, които са били в основата на договарянето със застрахователя.

  • Решение № 181 от 20.01.2014 г. по търг. д. № 335/2012 г.

    Относно процесуалното и материално право, свеждащи се до възможността съдът служебно да назначи и изслуша авто-техническа експертиза за изясняване механизма на твърдяното пътно – транспортно произшествие, когато от доказателствата по делото е установено, че то е осъществено и за обема на застрахователното покритие по застраховка „Гражданска отговорност” на собственика на МПС – дали в него се включват и случаите, при които увреждането на трето лице е настъпило в резултат на безвиновно поведение на водача на МПС по см.257 КЗ и чл.267 КЗ, във вр. с чл.50 ЗЗД или той обхваща само случаите, при които е налице единствено деликт.

  • Решение № 176 от 17.01.2014 г. по търг. д. № 71/2013 г.

    Следва ли при частично уважаване на прекия иск срещу застрахователя, на основание лимитираната му отговорност , в съответствие с принципа за справедливо обезщетяване на пострадалия, за разликата до пълния предявен размер, да бъде разгледан иска срещу делинквента , конституиран в процеса като страна по евентуално предявен иск ?

  • Решение № 111 от 03.01.2014 г. по търг. д. № 391/2012 г.

    Относно възможността упълномощаването на виновния за настъпване на пътно-транспортно произшествие водач на моторно превозно средство, предоставено на работодателя му с договор за лизинг, да е валидно извършено чрез конклудентни действия от последния, като лизингополучател, когато лизингодателят с лизинговия договор е въвел изрично форма за упълномощаване.

  • Решение № 151 от 12.11.2013 г. по търг. д. № 486/2012 г.

    Относно приложението на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя на делинквента е в отклонение от задължителната практика на ВКС, изразена в ППВС № 4/68 год. и постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на ІІ т.о. на ВКС решение № 749/05.12.2008 год., по т.д.№ 387/2008 год..

  • Решение № 162 от 31.10.2013 г. по търг. д. № 969/2012 г.

    Относно задължението на съда да прецени относимите към спора доказателства. С оглед приетата от Софийския апелативен съд зависимост на обхвата на отговорността на застрахователя от тази на делинквента.

  • Решение № 163 от 31.10.2013 г. по търг. д. № 82/2012 г.

    Ако ответникът по иска не е направил в срока по чл. 131 ГПК възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец, може ли във въззивната жалба да се позове на инвокираното в първоинстанционното производство от третото лице – помагач /делинквента/ възражение за съпричиняване; дължи ли въззивният съд произнасяне по него? Дали се дължи обезщетение за имуществени вреди при необходимост от постоянна чужда помощ, когато грижите се полагат от член от семейството?

  • Решение № 165 от 24.10.2013 г. по търг. д. № 469/2012 г.

    Ограничени ли са суброгационните права на застрахователя по имуществена застраховка към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на застрахователното обезщетение, изчислено по Методиката – Приложение 1 към Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор?

  • Решение № 99 от 08.10.2013 г. по търг. д. № 44/2012 г.

    Относно приложение на принципа за справедливост, установен от законодателя с нормата на чл. 52 ЗЗД, като задължителен при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.

  • Решение № 165 от 16.09.2013 г. по търг. д. № 1057/2011 г.

    Намира ли приложение установеният в чл. 61, ал. 1 ЗН тримесечен срок по отношение на недееспособните лица и погасява ли се правото им да приемат наследството по опис след изтичането на този срок предвид разпоредбата на ал. 2 на чл. 61 ЗН?

  • Решение № 7 от 12.09.2013 г. по търг. д. № 492/2011 г.

    Относно доказателствената сила протокола за ПТП по отношение на съдържащата се в него информация относно наличието на застраховка „ГО” на виновния за настъпването му водач.

  • Решение № 70 от 05.09.2013 г. по търг. д. № 1244/2011 г.

    Относно приложението на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени на пострадалия при пътно- транспортно произшествие неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента.

  • Решение № 110 от 04.09.2013 г. по търг. д. № 194/2012 г.

    Относно доказателствената стойност на протокола за пътно-транспортно произшествие в гражданския процес и необходимостта от изслушване на специализирана авто-техническа експертиза, когато същия не е оспорен.

  • Решение № 207 от 03.09.2013 г. по търг. д. № 207/2011 г.

    Следва ли и доколко съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност”?

  • Решение № 74 от 02.09.2013 г. по търг. д. № 1028/2011 г.

    За процесуалната допустимост на иск срещу застрахователя за присъждане на обезщетение за вреди от ПТП, ако такъв иск е бил предявен и уважен за същите по вид вреди срещу делинквента в наказателния процес.

  • Решение № 100 от 05.08.2013 г. по търг. д. № 1007/2012 г.

    При наличие на два застрахователни договора по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” за едно и също МПС, при еднакви покрити рискове, действителен ли е по-късно сключеният застрахователен договор, съответно налице ли е основание за ангажиране на отговорността и на двамата застрахователи и в каква пропорция /съотношение/?

  • Решение № 93 от 24.07.2013 г. по търг. д. № 733/2012 г.

    Относно евентуалната основателност на исковете по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ при уважени искове срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД, при наличие на изпълнителен титул и настъпило плащане на обезщетението, определено с влязлата в сила присъда от солидарно осъдения с присъдата работодател.

  • Решение № 86 от 18.07.2013 г. по търг. д. № 30/2012 г.

    Изключва ли се отговорността на Г. Ф. в хипотезата на чл. 88, ал. 1, б. “б” ЗЗ (отм.) по отношение на подлежащо на регистрация, но нерегистрирано моторно превозно средство?

  • Решение № 190 от 27.06.2013 г. по търг. д. № 945/2009 г.

    Относно допустимостта и основателността на прекия иск на пострадалия от деликт срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента, при наличие на издаден въз основа на влязла в сила присъда и уважен в наказателното производство деликтен иск по чл. 45 ЗЗД, изпълнителен лист срещу последния.

  • Решение № 194 от 25.06.2013 г. по търг. д. № 291/2010 г.

    Допустим ли е иск за присъждане на обезщетение за вреди от ПТП срещу застрахователя, ако такъв иск е бил предявен и уважен за същите по вид вреди срещу делинквента в наказателния процес ?

  • Решение № 128 от 25.06.2013 г. по търг. д. № 396/2012 г.

    Относно погасителната давност на вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

  • Решение № 120 от 18.06.2013 г. по търг. д. № 642/2011 г.

    Относно допустимостта на иска за отговорността на Г. фонд в хипотезата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „Б” КЗ , когато по отношение на самия делинквент е налице произнасяне от съда с влязъл в сила съдебен акт по гражданския иск в наказателното производство.

  • Решение № 191 от 20.05.2013 г. по търг. д. № 114/2010 г.

    Относно възможността чрез прекия иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента на пострадалия от деликт да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в по- висок размер от определеното му с влязъл в сила съдебен акт обезщетение от прекия причинител на вредата, когато в наказателното производство по реда на чл. 45 ЗЗД е присъдено обезщетение за причинените от последния неимуществени вреди.

  • Решение № 237 от 16.05.2013 г. по търг. д. № 872/2011 г.

    Относно процесуалното право, свързан с допустимостта на предявения срещу застрахователя главен пряк иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ/ отм./ за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди при уважен в наказателния процес срещу делинквента иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезвреда на същите тези вреди и издаден изпълнителен лист, както и за допустимостта на заявения при условията на евентуалност иск по чл. 88, ал. 1, б. “б” ЗЗ / отм./срещу Г. фонд.

  • Решение № 192 от 14.05.2013 г. по търг. д. № 284/2011 г.

    Относно процесуалното право, свързан с допустимостта на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен от увредения от ПТП срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, при уважен срещу последния иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като е приел, че разрешението на въззивния съд по същия е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.1 на ТР № 2/ 06.06.2012 год., по т.д.№ 1/2010 год. на ОСТК на ВКС, според която при уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД, прекият иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1 ТЗ/ отм./, съответно по чл. 226, ал. 1 КЗ, срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, е допустим.

  • Решение № 15 от 27.02.2013 г. по търг. д. № 214/2012 г.

    Относно предпоставките на общата искова защита по първия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД.

  • Решение № 11 от 08.02.2013 г. по търг. д. № 620/2011 г.

    Отосно допустимостта на иска срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, при положение, че делинквентът е вече осъден да заплати на ищците обезщетение по иск по чл.45 от ЗЗД и производството е спряно, поради висящността на тълк.дело №1/2010 на ОСТК на ВКС. След приемането на ТР №2/06.06.2012 г. на ОСТК с определение №184 от 15.06.2012 г. производството е възобновено.

  • Решение № 140 от 28.01.2013 г. по търг. д. № 1014/2009 г.

    За допустимостта и основателността на иск, предявен от пострадалия срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в случай, че е издаден изпълнителен лист против прекия причинител на увреждането.

  • Решение № 141 от 28.01.2013 г. по търг. д. № 44/2010 г.

    За допустимостта и основателността на иск, предявен от пострадалия срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в случай на издадено осъдително решение срещу прекия причинител на увреждането.

  • Решение № 220 от 07.01.2013 г. по търг. д. № 1106/2011 г.

    За допустимостта на преките искове по чл. 407, ал. 1 ТЗ / отм./, при уважени искове срещу делинквента по чл.45 ЗЗД и при наличие на изпълнителен титул.

  • Решение № 219 от 04.01.2013 г. по търг. д. № 598/2011 г.

    За допустимостта на преките искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, при уважени искове срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД, както и с допустимостта или евентуалната основателност на преките искове при наличие на изпълнителен титул.

  • Решение № 243 от 19.12.2012 г. по търг. д. № 352/2011 г.

    Относно допустимостта на иска срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, респективно ГФ при положение, че деликвентът е вече осъден да заплати на ищците обезщетение по иск по чл. 45 ЗЗД и производството е спряно,поради висящността на тълк.дело №1/2010 на ОСТК на ВКС.

  • Решение № 242 от 19.12.2012 г. по търг. д. № 138/2011 г.

    Относно допустимостта на иска срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при положение, че деликвентът е вече осъден да заплати на ищците обезщетение по иск по чл. 45 ЗЗД и производството е спряно,поради висящността на тълк.дело №1/2010 на ОСТК на ВКС.

  • Решение № 175 от 18.12.2012 г. по търг. д. № 31/2011 г.

    За допустимостта на преките искове по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, при уважени искове срещу деликвента по чл. 45 ЗЗД и срещу възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД, както и с допустимостта или евентуалната основателност на преките искове при наличие на изпълнителен титул за присъдените по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД суми и частичното плащане от страна на застрахователната компания.

  • Решение № 127 от 18.12.2012 г. по търг. д. № 925/2009 г.

    При уважен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента, допустим ли е пряк иск по чл.407, ал.1/отм./ТЗ от увредения срещу застрахователя по застраховка „гражданка отговорност”, ако не е изплатено присъденото обезщетение на пострадалото лице от осъдения делинквент?

  • Решение № 164 от 17.12.2012 г. по търг. д. № 965/2009 г.

    При уважен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента, може ли да бъде ангажирана пряко отговорността на застрахователя му по застраховка „гражданска отговорност” по реда на чл.407, ал.1/отм./ТЗ ако не е изплатено присъденото обезщетение на пострадалото лице от осъдения делинквент?

  • Решение № 132 от 12.12.2012 г. по търг. д. № 649/2009 г.

    За правото на пострадалия при ПТП, при уважен в наказателния процес иск по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител на вреда,респ. по чл. 49 ЗЗД срещу възложителя на работата, да претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди пряко и от застрахователя на гражданската отговорност на делинквента и съответно за допустимостта на прекия иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ в разглежданата хипотеза.

  • Решение № 155 от 11.12.2012 г. по търг. д. № 711/2011 г.

    Относно прилагането на критериите по чл. 52 ЗЗД.

  • Решение № 149 от 10.12.2012 г. по търг. д. № 245/2010 г.

    За възможността единствено под условието на евентуалност да бъдат съединявани искове на увреденото лице срещу застраховател и делинквент, когато предварително е посочен кой е предпочитаният между тях ответник.

  • Решение № 136 от 06.12.2012 г. по търг. д. № 499/2010 г.

    Дали с уважаването на правото на обезщетение пряко срещу делинквента се преклудира правото на обезщетение от застрахователя?

  • Решение № 178 от 03.12.2012 г. по търг. д. № 1104/2009 г.

    Разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител на вредата представлява ли процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застрахователя ? Допустимо ли е предявяването и разглеждането на такъв иск в случай, че е постигнато извънсъдебно споразумение между ищците и застрахователя по отношение размера на дължимото застрахователно обезщетение, което вече е изпълнено ? Допустимо ли е в производството по предявен иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ срещу застрахователя да бъде извършвана отново преценка относно наличието на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в случай, че в наказателния процес е бил уважен граждански иск за обезщетение за вреди срещу делинквента ?

  • Решение № 146 от 03.12.2012 г. по търг. д. № 881/2011 г.

    Съставлява ли процесуална пречка за разглеждането на иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, предявен от пострадалото лице срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност», наличието на изпълнителен титул за обезщетяване на същите вреди срещу делинквента, на основание уважен в наказателния процес граждански иск за същите?

  • Решение № 126 от 03.12.2012 г. по търг. д. № 482/2010 г.

    Дали влязлата в сила присъда, в частта й по уважен иск срещу подсъдимия делинквент граждански иск с присъдено обезщетение за претърпени от ПТП неимуществени вреди, представлява процесуална пречка да се предяви впоследствие пряк иск срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ на основание задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, която този делинквент е имал към датата на процесното ПТП? Дали при установено неплащане от страна на осъдения пряк причинител на вредите от това ПТП е възможно веднъж присъденото обезщетение да се претендира извънсъдебно от застрахователя по посочената по-горе застраховка и допустимо ли е в тази връзка съответното застрахователно д-во „да преразглежда както основанието за плащане, така и присъдения размер”?

  • Решение № 127 от 03.12.2012 г. по търг. д. № 383/2011 г.

    Относно досежно процесуалната допустимост на пряк иск срещу застраховател, когато ищецът вече разполага с влязло в сила осъдително решение срещу делинквента за обезщетяване на причинените му от последния имуществени и неимуществени вреди.

  • Решение № 186 от 30.11.2012 г. по търг. д. № 1085/2011 г.

    Относно допустимостта на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, при уважен иск за обезщетяване на същите вреди, търпими от ПТП по вина на водача на застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ МПС, срещу делинквента и наличие на изпълнителен титул в полза на пострадалия .

  • Решение № 129 от 29.11.2012 г. по търг. д. № 346/2011 г.

    Относно ограничаване обема на отговорността на застрахователя на гражданската отговорност до размера на присъденото обезщетение в наказателния процес по уважен граждански иск срещу делинквента.

  • Решение № 176 от 27.11.2012 г. по търг. д. № 1111/2010 г.

    Относно възможността да се претендира обезвреда за претърпени неимуществени вреди чрез предявяване на пряк иск срещу застрахователя и за правния интерес от този иск, след като с влязъл в сила съдебен акт деликвентът е осъден да репарира вредите и пострадалият разполага с изпълнителен титул.

  • Решение № 179 от 27.11.2012 г. по търг. д. № 527/2011 г.

    Допустим ли е иск за присъждане на обезщетение за вреди от ПТП срещу застрахователя, ако такъв иск е бил предявен и уважен срещу делинквента в наказателния процес ?

  • Решение № 209 от 26.11.2012 г. по търг. д. № 677/2010 г.

    Дали разглеждането и уважаването на иск по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител съставлява пречка за предявяването и уважаването на иск срещу застрахователя по риск „Гражданска отговорност”, респ. срещу Г. ?

  • Решение № 183 от 21.11.2012 г. по търг. д. № 1128/2011 г.

    Относно допустимостта на прекия иск по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” в случаите на уважен с влязло в сила решение иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента е обосновано и приложното поле на касационното обжалване. К.

  • Решение № 184 от 21.11.2012 г. по търг. д. № 16/2010 г.

    По въпросите за допустимостта на прекия иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при наличие на уважен иск по чл. 45 ЗЗД на увреденото лице срещу делинквента и за значението на изплащането на присъденото на основание чл. 45 ЗЗД деликтно обезщетение за допустимостта и основателността на прекия иск.

  • Решение № 161 от 13.11.2012 г. по търг. д. № 607/2011 г.

    Относно предпоставките, при които застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” може да се освободи от отговорност към увреденото лице – ищец по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, като се позове на прекратяване на застрахователното правоотношение с деликвента преди изтичане на срока на застрахователния договор поради неплащане на дължима вноска от разсрочената при сключване на договора застрахователна премия.

  • Решение № 151 от 12.11.2012 г. по търг. д. № 1140/2011 г.

    За материалноправните предпоставки за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД по отношение на пострадал пътник в МПС, участващо в произшествието.

  • Решение № 159 от 06.11.2012 г. по търг. д. № 609/2011 г.

    Съставлява ли изменение на иска /по смисъла на чл.116 и сл. от отм. ГПК от 1952 г./ промяната в предпочитанията на ищеца относно поредността на разглеждане на предявените срещу предпочитан и евентуален ответник искове и допустима ли е такава промяна пред въззивната инстанция?

  • Решение № 139 от 05.11.2012 г. по търг. д. № 1023/2010 г.

    Относно разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител съставлява ли процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застрахователя респ.Г.

  • Решение № 137 от 05.11.2012 г. по търг. д. № 1038/2009 г.

    Алтернативно или евентуално е съединяването на исковете срещу делинквента и застрахователя (респ.Гаранционния фонд)? Разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител съставлява ли процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застрахователя респ.Гаранционния фонд? Има ли решаващо значение плащането на сумата, присъдена на основание чл.45 ЗЗД за допустимостта или за евентуалната основателност на иска?

  • Решение № 138 от 05.11.2012 г. по търг. д. № 1085/2009 г.

    Разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител съставлява ли процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застрахователя респ. Гаранционния фонд?

  • Решение № 130 от 01.11.2012 г. по търг. д. № 844/2009 г.

    Дали с уважаване на правото на обезщетение пряко срещу делинквента се преклудира правото на обезщетение срещу застрахователя?

  • Решение № 132 от 01.11.2012 г. по търг. д. № 92/2010 г.

    Допустим ли е иск на увреденото лице срещу застрахователя, след като разполага с осъдително решение срещу прекия причинител?

  • Решение № 134 от 01.11.2012 г. по търг. д. № 177/2011 г.

    За допустимостта на иска на увреденото лице, предявен след като се е снабдил с изпълнителен лист за същите по вид вреди срещу деликвента.

  • Решение № 135 от 01.11.2012 г. по търг. д. № 281/2011 г.

    Допустим ли е иск на увреденото лице срещу застрахователя, след като разполага с осъдително решение срещу прекия причинител, по който се е произнесъл въззивния съд?

  • Решение № 95 от 24.10.2012 г. по търг. д. № 916/2011 г.

    Релевантни ли са за критерия по чл. 52 ЗЗД, лимитите на застраховане по Наредба № 18/1997 год., издадена въз основа на отменения Закон за застраховането?

  • Решение № 28 от 10.09.2012 г. по т. д. № 650/2010 г.

    Само при условията на евентуалност ли могат да бъдат упражнени прякото право срещу застрахователя и правото на деликтно обезщетение?

  • Решение № 214 от 04.09.2012 г. по т. д. № 864 / 2010 г., 2-ро тър. отделение

    Отмяната от въззивния съд на уважения евентуален иск възстановява ли висящността на процеса по отношение на отхвърления с първоинстанционното решение иск срещу главния ответник, в която част първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца с въззивна жалба поради положителния за него резултат по евентуалния иск.

  • Решение № 192 от 14.08.2012 г. по т. д. № 768/2010 г.

    Кога възниква правото на регресен иск и приложимият закон относно регресното притезание на застрахователя по риска „гражданска отговорност” към виновния водач, причинил ПТП, когато към момента на застрахователното събитие е действувал Закона за застраховането /отм./, а изплащането на обезщетението е извършено при действието на Кодекса за застраховането-в сила от 01.01.2006 г. ?

  • Решение № 53 от 10.08.2012 г. по търг. д. № 455/2010 г.

    Относно началния момент на петгодишния давностен срок за прекия иск на увреденото лице за обезщетение при ексцес, предявен срещу застрахователя на делинквента по застраховка „гражданска отговорност”.

  • Решение № 170 от 23.07.2012 г. по т. д. № 806 / 2010 г.

    Относно правната легитимация на ищеца по иск с правно основание чл.49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, чл. 50 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, когато са причинени имуществени вреди по отношение на вещ, ползвана при условията на финансов лизинг.

  • Решение № 65 от 03.07.2012 г. по търг. д. № 211/2011 г.

    За отговорността на застрахователя при причинени вреди от обща композиция на влекач и ремарке, за които има сключени отделни застраховки „Гражданска отговорност“.

  • Решение № 66 от 03.07.2012 г. по търг. д. № 619/2011 г.

    Дали следва да се съобразят промените на обществено-икономическите и социални условия в страната и доколко съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”?

  • Тълкувателно решение № 2/2010 от 06.06.2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г.

    1. При уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД, допустим ли е пряк иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ от увредения срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”?
    2. Има ли решаващо значение плащането на сумата, присъдена на основание чл. 45 ЗЗД за допустимостта или евентуалната основателност на прекия иск срещу застрахователя?

  • Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299 / 2011 г.

    Доколко съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”?

  • Решение № 113 от 11.01.2012 г. по търг. д. № 741/2010 г.

    Налице ли е предпоставката, визирана в чл.274, ал.1, т.1, пр. посл. КЗ, при напускане на местопроизшествието и следва ли автоматично / без събиране на съответните доказателства/ извод, че е налице виновно отклонение от страна на водача, участник в произшествието, от проверка за алкохол?

  • Решение № 135 от 11.11.2011 г. по търг. д. № 68/2011 г.

    Относно приложението и характера на пар. 143 ПЗР на ЗИДКЗ, във вр. с чл. 213, ал. 1, изр. четвърто КЗ.

  • Решение № 153 от 31.10.2011 г. по търг. д. № 971/2010 г.

    Относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия.

  • Решение № 154 от 31.10.2011 г. по търг. д. № 977/2010 г.

    Относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на пострадалите при отчитане степента на участие на делинквента и на пострадалите, както и връзката между допуснатото от тях нарушение на правилата за движение и получените увреждания.

  • Решение № 380 от 13.10.2011 г. по гр. д. № 429/2011 г.

    От коя дата се счита известен делинквентът и започва да тече погасителната давност при извършено престъпление против финансовата, данъчната и осигурителните системи, когато авторството и деянието, от които произтичат вредите, не са известни към датата на установяване на нарушението на данъчното законодателство?

  • Решение № 355 от 07.10.2011 г. по гр. д. № 478/2010 г.

    Дали етажен собственик следва да отговаря за вреди, причинени на друг етажен собственик от вещ, представляваща обща част в етажна собственост?

  • Решение № 103 от 25.07.2011 г. по търг. д. № 403/2010 г.

    Допустимо ли е конституирането на основание чл. 228, ал. 3 ГПК на застрахователя като евентуален ответник по дело, образувано срещу причинителя на непозволеното увреждане, при положение, че искът срещу застрахователя е с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ, а срещу делинквента – с правно основание чл. 45 ЗЗД?
    При оттегляне на главния иск срещу делинквента може ли да се разгледа предявеният срещу застрахователя, конституиран като втори евентуален ответник, иск или искът срещу застрахователя подлежи на разглеждане само, ако бъде отхвърлен искът срещу прекия причинител?

  • Решение № 116 от 08.07.2011 г. по търг. д. № 692/2010 г.

    Относно правомощията на въззивната инстанция като инстанция по съществото на правния спор при произнасяне по искове, предявени при условията на евентуалност срещу различни ответници.

  • Решение № 80 от 29.06.2011 г. по търг. д. № 751/2010 г.

    Има ли право на иск по чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./ застраховател по имуществена застраховка “автокаско” срещу застрахователя на делинквента по застраховка “Гражданска отговорност”?

  • Решение № 71 от 23.06.2011 г. по търг. д. № 624/2010 г.

    Дали това е моментът на настъпване на застрахователното събитие или моментът на плащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на увредените лица?

  • Решение № 25 от 17.03.2011 г. по търг. д. № 411/2010 г.

    Относно обема на отговорността на застрахователя по договора за застраховка ”гражданска отговорност”.

  • Решение № 141 от 30.09.2010 г. по търг. д. № 657/2009 г.

    Относно приложимостта на чл. 213, ал. 1 изр. 4 КЗ /отм./ във вр. с пар. 143 ПЗР КЗ за конкретното застрахователно правоотношение.

  • Решение № 321 от 26.04.2010 г. по гр. д. № 4161/2008 г.

    За отговорността на прекия причинител на увреждането спрямо платилия обезщетение по чл. 200 КТ работодател за разликата между вредите от трудовата злополука и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.

  • Решение № 6 от 28.01.2010 г. по т.д. № 705/2009 г.

    Относно определянето на началния момент, от който застрахователят изпада в забава за заплащане на обезщетение за вреди.

  • Решение № 144 от 26.01.2010 г. по търг. д. № 532/2008 г.

    Относно касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е уважен предявеният обратен иск по чл. 409 ТЗ /отм./ и е осъден ответника-касатор да заплати на И. К. С. застрахователно обезщетение в размер на 1349,84 лева ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски.

  • Решение № 3191 от 24.12.1973 г. по гр. д. № 2131/1973 г.

    Заплатилият чужд дълг има право да търси заплатеното от пряко задълженото лице, освен ако законът изрично не предвижда друго.

  • Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г.

    Следва ли чл. 51, ал. 2 ЗЗД да намери приложение в случаите, когато и пострадалото при злополуката малолетно или непълнолетно дете е допринесло за настъпването на вредоносния резултат поради неупражнен върху него от родителите му надзор?

  • Особенности делинквентной личности

    Особенности делинквентной личности

    План

     

    Введение

    . Делинквентное поведение

    Классификация различных форм делинквентного поведения

    Особенности делинквентного поведения

    Условия формирования делинквентного поведения

    . Диленквентная личность.

    Противоправная мотивация

    Описание делинквентной личности

    Механизм формирования антисоциальной направленности

    Заключение

    Список литературы

     

     

    Введение

     

    Проблема делинквентного поведения (противоправного, антиобщественного) является центральной для исследования большинства социальных наук, так как общественный порядок играет важную роль в развитии как государства в целом, так и каждого гражданина в отдельности.

    В отношении противоправного поведения используются различные подходы. В психологической литературе его чаще обозначают как Делинквентное поведение. Понятие происходит от латинского «delinquens» — «проступок, провинность». Под этим термином понимают противоправное поведение личности — действия конкретной личности, отклоняющиеся от установленных в данном обществе законов, угрожающих благополучию других людей или социальному порядку и уголовно наказуемые в крайних проявлениях.

    Личность, проявляющая противозаконное поведение, квалифицируется как делинквент, а сами действия — деликтами.

    В специальной литературе термин «делинквентность» используется в различных значениях. А.Е.Личко, введя в практику подростковой психиатрии понятие «делинквентность», ограничил им мелкие антиобщественные действия, не влекущие за собой уголовной ответственности. Это, например, школьные прогулы, мелкое хулиганство, издевательство над слабыми, отнимание мелких денег.

    В.В.Ковалев возражает против такой трактовки, указывая, что Делинквентное поведение является поведением преступным.

    Получивший широкое распространение термин «делинквент» за рубежом по большей части употребляется для обозначения несовершеннолетнего преступника. Так, в материалах ВОЗ делинквент определяется как лицо в возрасте до 18 лет, чье поведение причиняет вред другому индивиду и превышает предел, установленный нормальными социальными группами в данный момент развития общества.

    По достижении совершеннолетия делинквент автоматически превращается в антисоциальную личность.

    Таким образом, следует помнить, что проблема делинквентного поведения очень актуальна в настоящее время. И решение этой проблемы зависит от осмысления противоправного поведения, от знания особенностей личности делинквента.

    Цель курсовой работы: изучить особенности делинквентной личности.

    Объект: делинквентное поведение.

    Предмет: особенности личности делинквента.

    Задачи:

    1. Раскрыть причины делинквентного поведения.

    . Рассмотреть особенности противоправной мотивации.

    . Выделить особенности личности с делинквентным поведением.

     

     

    Делинквентное поведение

    Делинквентная личность

    Противоправная мотивация

     

    Рассмотренные выше внешние и внутренние условия способствуют формированию делинквентного поведения. В то же время, описывая правонарушителя, большинство авторов склоняются к выводу о решающей роли антисоциальной направленности личности в становлении делинквентного поведения. Речь идет о специфической мотивации, выступающей непосредственной причиной противоправного поведения. В.Н.Кудрявцев говорит об антиобщественной ориентации личности. Другие авторы используют сходные термины: криминогенная деформация личности, антиобщественная установка, антисоциальная направленность, противоправная мотивация. Данные термины обозначают систему наиболее устойчивых и доминирующих мотивов личности — внутренних побуждений, потребностей, установок, ценностей, интересов и убеждений.

    Противоправная мотивация может иметь различные истоки, формы и степень выраженности. В.В.Лунеев предлагает рас сматривать следующие ведущие мотивации противоправных действий; корыстно-алчную, насильственно-эгоистическую, анархистско-индивидуалистическую, легкомысленно безответственную, трусливо малодушную.

    А. И.Долгова на примере подростков выделяет насильственный и корыстный типы деформации личности. При насильственном типе имеет место стремление к самоутверждению, желание представить себя сильной, справедливой, отзывчивой натурой, всегда готовой прийти на помощь. Однако представления о справедливости у таких лиц искажены, их мораль, по сути дела, является моралью преступника. Для них типичны групповой эгоизм, тесная привязанность к неформальной группе, жестокость, культ силы, убежденность в правильности своего поведения. Для корыстного типа более характерен не групповой, а индивидуальный эгоизм. У его представителей более дефектны ценностные ориентации, они полностью осознают противоправный характер своих действий. Таких подростков отличают скрытность, аморальность, наличие корыстных установок, более глубокая социальная запущенность. На практике по большей части приходится иметь дело с комбинациями указанных типов.

    Противоправная мотивация, как устойчивая система доминирующих мотивов конкретной личности, непосредственно связана с ее правовым сознанием. Правовое сознание предполагает: 1) знание законов и их понимание; 2) принятие правил как личностью значимых, убежденность в их полезности и справедливости; 3) готовность, умение и привычку действовать в соответствии с законами и правилами. Очевидно, что нормальное социальное развитие предполагает процесс преобразования культурных (в том числе правовых) норм в индивидуальные ценности. Преломленные через систему личностных смыслов правовые нормы в сочетании с волевой регуляцией обеспечивают такое качество личности, как законопослушание.

    Таким образом, мотивация выполнения правил или их нарушения может быть самой разнообразной. Отдельными мотивами, побуждающими к противоправным действиям, могут быть: стремление немедленно получить удовольствие, стремление самоутвердиться, стремление к комфорту или высокому социальному статусу, оппозиционное поведение (внутреннее стремление нарушать запреты), поведенческие стереотипы (опыт пребывания в криминальной среде), агрессия и садистические наклонности, следование социальным стереотипам и традициям, потребность чувствовать принадлежность к группе и получать ее одобрение, скука, стремление к риску и острым ощущениям, фрустрация, необходимость вынужденной защиты, альтруизм (правонарушение ради других людей или высокой цели).

    Очевидно, что, сталкиваясь с делинквентным поведением, мы прежде всего должны исследовать мотивы, за ним скрывающиеся.

     

    Заключение

     

    Таким образом, можно отметить, что делинквентная личность отличается индивидуальным своеобразием и обладает рядом особенностей.

    В становлении делинквентности огромную роль играет специфическая мотивация. Это могут быть такие мотивы, как обида, переживание гнева, агрессия, зависть, потребность в самоутверждении. Также на формирование делинквентной личности оказывают влияние социальные условия, общественные процессы; индивидуальные особенности; возрастной и конституциональные факторы.

    Рассмотрев все эти моменты, можно выделить такие особенности делинквентной личности, как наличие внутренних конфликтов, отыгрывание вовне внутреннего напряжения, потребность оказывать давление, проекция на общество негативных качеств.

    Хочется отметить, что в настоящее время преступность в России представляет одну из наиболее больных общественных проблем. К 1996- 1998 гг. уровень преступности в нашей стране достиг рекордно высокого рубежа 2,5-3 млн. преступлений в год, хотя и стабилизировался на этом уровне, возможно, достигнув так называемого уровня насыщения преступности. Одновременно с количественным ростом наметились крайне опасные тенденции: увеличение доли тяжких преступлений; рост подростковой преступности; рост организованной преступности. Например, в 1997 г. Министерство внутренних дел РФ зарегистрировало более 12 тыс. организованных преступных групп.

    Проблема антиобщественного поведения существует не только как абстрактное социальное явление. Повседневная жизнь ставит перед каждым из нас непростые задачи: не поддаться влиянию криминогенной обстановки, избежать страха, защитить себя и свою семью, воспитать законопослушание и детях, помочь людям (вставшим на путь нарушения закона) вернуться в общество. Поставленные задачи требуют огромных усилий со стороны государства и его граждан. Одновременно с этим решение проблемы преступности тесно связано с серьезным научным осмыслением противоправного поведения как отклоняющегося поведения личности.

     

     

    Список литературы

     

    1. Бартол К. Психология криминального поведения. — М., 2004.

    . Башкатов И.П. Психология асоциально-криминальных групп подростков и молодежи. — М., 2008.

    . Блэкборн, Рональд. Психология криминального поведения. — М., 2000.

    . Васильев В.П. Юридическая психология. — СПб, 2007.

    . Долгова А.И. Криминология. — М., 1999.

    . Еникеев М.И. Юридическая психология. — М., 1998.

    . Змановская Е.В. Девиантология: психология отклоняющегося поведения. — М., 2004.

    . Игошев К.Е. Мотивация преступного поведения. — Горький, 1977.

    . Колосова С.Л. Детская агрессия. — М., 2008.

    . Кудрявцев И.А. Криминальная агрессия. — М., 2000.

    . Лунев В.В. Юридическая статистика. — М., 1999.

    . Механизмы преступного поведения под ред. В.Н.Кудрявцева. — М., 1988.

    . Пирожков В.Ф. Криминальная психология. — М., 2009.

    . Чуфаровский Ю.В. Юридическая психология. — М., 1999.

    . Шадриков В.Д. Введение в психология: мотивация поведения. — СПб., 2007.

    Особенности делинквентной личности

    План

     

    Введение

    . Делинквентное поведение

    Классификация различных форм делинквентного поведения

    Особенности делинквентного поведения

    Условия формирования делинквентного поведения

    . Диленквентная личность.

    Противоправная мотивация

    Описание делинквентной личности

    Механизм формирования антисоциальной направленности

    Заключение

    Список литературы

     

     

    Введение

     

    Проблема делинквентного поведения (противоправного, антиобщественного) является центральной для исследования большинства социальных наук, так как общественный порядок играет важную роль в развитии как государства в целом, так и каждого гражданина в отдельности.

    В отношении противоправного поведения используются различные подходы. В психологической литературе его чаще обозначают как Делинквентное поведение. Понятие происходит от латинского «delinquens» — «проступок, провинность». Под этим термином понимают противоправное поведение личности — действия конкретной личности, отклоняющиеся от установленных в данном обществе законов, угрожающих благополучию других людей или социальному порядку и уголовно наказуемые в крайних проявлениях.

    Личность, проявляющая противозаконное поведение, квалифицируется как делинквент, а сами действия — деликтами.

    В специальной литературе термин «делинквентность» используется в различных значениях. А.Е.Личко, введя в практику подростковой психиатрии понятие «делинквентность», ограничил им мелкие антиобщественные действия, не влекущие за собой уголовной ответственности. Это, например, школьные прогулы, мелкое хулиганство, издевательство над слабыми, отнимание мелких денег.

    В.В.Ковалев возражает против такой трактовки, указывая, что Делинквентное поведение является поведением преступным.

    Получивший широкое распространение термин «делинквент» за рубежом по большей части употребляется для обозначения несовершеннолетнего преступника. Так, в материалах ВОЗ делинквент определяется как лицо в возрасте до 18 лет, чье поведение причиняет вред другому индивиду и превышает предел, установленный нормальными социальными группами в данный момент развития общества.

    По достижении совершеннолетия делинквент автоматически превращается в антисоциальную личность.

    Таким образом, следует помнить, что проблема делинквентного поведения очень актуальна в настоящее время. И решение этой проблемы зависит от осмысления противоправного поведения, от знания особенностей личности делинквента.

    Цель курсовой работы: изучить особенности делинквентной личности.

    Объект: делинквентное поведение.

    Предмет: особенности личности делинквента.

    Задачи:

    1. Раскрыть причины делинквентного поведения.

    . Рассмотреть особенности противоправной мотивации.

    . Выделить особенности личности с делинквентным поведением.

     

     

    Делинквентное поведение

    Определение просрочки по Merriam-Webster

    de · lin · quent | \ di-ˈliŋ-kwənt , -ˈLin- \

    : обычно молодой человек, регулярно совершающий незаконные или аморальные действия.

    1 : проступок из-за халатности или нарушения долга или закона … Явно нарушили правила, не предупредив сразу Западную Европу об аварии… — Ричард Уилсон

    2 : просрочены счет просрочки платежа … усилия по борьбе с родителями, просрочившими выплаты алиментов … — Тодд С.Purdum

    3 : в отношении людей, которые регулярно совершают незаконные или аморальные действия, или характерных для них : , отмеченных правонарушением (см. Определение правонарушений 1b) делинквентное поведение

    История и этимология

    правонарушителей

    существительное

    ранее, «лицо, не выполняющее обязанности, преступник», заимствовано из среднефранцузского delinquant, существительное , производное от причастия настоящего времени delinquer «совершить преступление», «заимствовано из латинского dēlinquere », чтобы отсутствовать, не соответствовать утвержденный стандарт, ненадлежащее поведение, совершение (правонарушение) »- подробнее при нарушении правил записи 2

    Прилагательное

    заимствовано из латыни dēlinquent-, dēlinquens, причастие настоящего времени dēlinquere «не иметь, не соответствовать утвержденному стандарту, плохо себя вести, совершить (нарушение)», из dē- de- + linquō, linquere (perfect līquī ) «уйти, оставить, оставить, отказаться, отказаться от», возвращение в индоевропейский * li-nk w — / * li-né-k w «оставляет позади» (отсюда также санскрит riṇákti «[он / она] оставляет позади,» Avestan irinaxti, Old Irish léicid «[s / he] отпускает, оставляет позади»), ar-léici «[он / она] отпускает, отпускает, дает», производное настоящего времени от основания * lei̯k w «оставить позади, дистанцироваться от», откуда также, с различными аблаутами, греческий leípō, leípein (aorist élipon ) «уйти, уйти, пропасть», «Армянский lik ʼ» (он / она) ушел, отпустить », старопрусский polāikt 9002 0 «на хранение», литовский liekù, lìkti, германский * līhwan- «давать, давать взаймы» (откуда древнеанглийский lēon «давать взаймы, предоставлять», старосаксонский farlīhan, древневерхненемецкий līhan , Древнескандинавский ljá, Готический лейхван ​​ «в аренду»)

    Примечание: Специализация смысла в германском языке (от «оставить позади» до «одолжить») является своеобразной и объяснялась по-разному.Внимание было обращено на производное * laihna- «что-то одолженное», возможно, от «чего-то оставленного в наследство», с очевидными аналогами в индоиранском языке (см. Запись о заимствовании 1), и утверждалось, что влияние существительного ограничил значение глагола (см. Антуан Мейе, «Sur le suffixe ind-européen * -nes-», Mémoires de la Société Linguistique de Paris, tome 15 [1908-09], pp. 254-56).

    Определение просроченного платежа

    Что такое просрочка?

    Просроченный описывает что-то или кого-то, кто не выполняет то, что требуется по закону, обязанностям или договорному соглашению, например, неспособность произвести требуемый платеж или выполнить определенное действие.

    В мире финансов и инвестирования просрочка возникает, когда физическое или юридическое лицо, имеющее договорное обязательство произвести платежи в счет долга, такие как платежи по ссуде или проценты по облигации, не производит эти платежи вовремя или регулярно, своевременно. .

    Под просрочкой также понимается невыполнение обязанности или неисполнение ожиданий от человека в определенной профессии или ситуации. Например, зарегистрированный инвестиционный консультант, вкладывающий консервативного, ориентированного на доход клиента в высокоспекулятивные акции, может быть признан нарушителем своих фидуциарных обязанностей.Если страховая компания не может предупредить держателя универсального полиса страхования жизни о том, что его полис может потерять силу из-за недостаточных выплат страховых взносов, это может быть сочтено просроченным.

    Ключевые выводы

    • Просрочка описывает что-то или кого-то, кто не выполняет то, что требуется по закону, обязанностям или договорному соглашению.
    • Просрочка наступает, как только заемщик пропускает платеж по ссуде. Напротив, дефолт происходит, когда заемщик не может погасить ссуду, как указано в первоначальном контракте.
    • Большинство кредиторов позволяют ссуде оставаться просроченной в течение некоторого времени, прежде чем рассматривать ее как дефолтную.

    Понимание просроченной задолженности

    В области личных финансов термин «просроченный» обычно относится к ситуации, когда заемщик просрочил или просрочил платеж, такой как подоходный налог, ипотека, автомобильная ссуда или счет кредитной карты.

    Существуют последствия правонарушения в зависимости от типа, продолжительности и причины правонарушения.Люди, опоздавшие с оплатой кредитной картой, могут быть вынуждены заплатить штраф за просрочку платежа. В случае ипотеки кредитор может инициировать процедуру обращения взыскания, если выплаты по ипотеке не обновляются в течение определенного периода времени.

    Просрочка по сравнению с дефолтом

    В финансовом смысле просрочка наступает, как только заемщик пропускает платеж по кредиту. Напротив, дефолт происходит, когда заемщик не может погасить ссуду, как указано в первоначальном контракте. Большинство кредиторов позволяют ссуде оставаться просроченной в течение некоторого времени, прежде чем рассматривать ее как дефолтную.Срок, допускаемый кредиторами для просрочки, зависит от кредитора и типа ссуды.

    Например, федеральное правительство США разрешает просрочку студенческой задолженности в течение 270 дней, прежде чем объявить ее дефолтной. Большинство кредиторов рассматривают ипотечные кредиты на одну семью как серьезные просрочки, если они просрочены на 90 дней, после чего они не имеют права выкупа и подлежат обращению взыскания.

    Текущие и исторические показатели просрочки платежей

    Согласно статистике Федерального резервного банка, уровень просрочек в США.S., неуклонно снижались с момента достижения пика Великой рецессии в 7,4% в первом квартале 2010 г. — рекордные 11,3% только по ссудам на жилую недвижимость.

    По состоянию на четвертый финансовый квартал 2018 года уровень просрочек в США составлял 2,83% по ссудам на жилую недвижимость и 0,78% по ссудам на коммерческую недвижимость. Общий уровень просрочек по недвижимости составил 1,79%, что является самым низким показателем со времен кризиса 2006 года, предшествовавшего субстандартному ипотечному кредитованию.

    Что касается прочей потребительской задолженности, уровень просрочки составил 2.54% по кредитам по кредитным картам в конце 2018 года — немного выше, чем в 2015 году, но все еще значительно ниже 6,77% в 2009 году. Уровень просрочек по потребительским кредитам в целом составил 2,34%; в 2009 году они были вдвое больше.

    Пример из реального мира

    Федеральный резервный банк Нью-Йорка обнаружил, что в четвертом квартале 2018 года просроченные студенческие ссуды в США достигли нового рекорда в 166 миллиардов долларов США. Тем не менее, Федеральный резервный банк Нью-Йорка заявляет, что уровень просрочек по студенческим ссудам, вероятно, занижен наполовину, а это означает, что задолженность по студенческим ссудам на сумму около 333 миллиардов долларов не была обслужена в течение как минимум трех месяцев по состоянию на конец четвертого квартала 2018 года. .Эта цифра подчеркивает истинные масштабы кризиса ссуд на обучение.

    определение делинквента от The Free Dictionary

    «Генерал, — сказал командир преступной бригады, — я убежден, что любое дальнейшее проявление доблести моих войск приведет их к столкновению с врагом». Но по пути, проходя мимо гостиной, она увидела Эта сцена наполнила ее сердце таким удовольствием, что слезы навернулись ей на глаза, и она сама простила преступника. Большие недостатки некоторых штатов послужили поводом для примера и искушением заинтересовать подчиняющихся или наименее правонарушителей.Работа выполнялась осужденными, военнопленными, неплатежеспособными должниками и подтвержденными холостяками, которые были слишком бедны, чтобы платить высокий безбрачный налог, который взимают все правительства красных марсиан. находясь в той части страны, проповедуя миссионерские проповеди, он смело воспользовался случаем, чтобы поговорить с преступником о его духовном состоянии. «Миллер — тщеславный козел, и вы можете сказать ему, что я так сказал». Сказав это, старушка, совершенно не понимая, что она говорила шепотом, выпрямилась и посмотрела резными ножами на упрямого преступника.«Конечно, это неправильно, — сказал Монте-Кристо, — но вы должны принять во внимание молодость и жадность преступника». Комминг арестовал одного из главарей и приказал повесить его возле креста Дю Трахуар; но при попытке выполнить эту команду солдаты были атакованы на рыночной площади камнями и алебардами; преступник сбежал на улицу Ломбардов и бросился в дом. «Вы очень любезны, но я не думаю, что мне нужен закадычный друг, спасибо», — сказала Роза, когда Ариадна остановилась, чтобы вз уздечки и покачала своей льняной головой. над преступницей Хэтти Мейсон.Но отец отстает; а затем приходит Общество несовершеннолетних правонарушителей и забирает мальчика с магазина, где он зарабатывал деньги, учит его читать и писать, и со временем удовлетворенная экзаменом, она ушла от него, с легким выражением удовольствия, и продолжила тот же испытательный эксперимент над своим преступником-соотечественником. Отрезать преступника-сына шиллингом — все равно что отдать его на волю его злых наклонностей.

    Определение просроченной задолженности | Bankrate.com

    Что такое просрочка?

    Просрочка означает наличие просроченной задолженности.Это может относиться к индивидуальному заемщику или бизнесу, в контракте которого указан график платежей по ссуде. Просрочка может отрицательно сказаться на кредите заемщика, и это становится тем хуже, чем дольше остаток остается невыплаченным.

    Более глубокое определение

    Когда заемщик позволяет ссуде оставаться невыплаченной, будь то ссуда коммерческая, личная или студенческая, ссуда считается просроченной до тех пор, пока не будут погашены пропущенные платежи. Зачастую это связано с пени за просрочку платежа, продиктованной условиями кредитного соглашения, и это может быть отмечено в кредитной истории заемщика, что нанесет ущерб ее кредитоспособности.

    В зависимости от кредитора, о просроченном счете можно не сообщать в кредитное бюро до тех пор, пока счет не достигнет срока просрочки, обычно от 30 до 90 дней. Множественные пропущенные платежи могут снизить кредитный рейтинг на 125 пунктов, и просрочка остается в кредитном отчете заемщика на срок до семи лет.

    Но если просрочка продолжится, заемщик может считаться дефолтным, то есть кредитор не ожидает, что заемщик выполнит свои платежные обязательства в ближайшее время.Хотя это имеет гораздо более разрушительные кредитные последствия, кредиторы часто имеют гораздо более длительный льготный период в случае дефолта, чем просрочка. Невыполнение обязательств по кредитам, обеспеченным залогом, может означать потерю имущества.

    Не успеваете за выплатой по кредиту? Рассмотрите возможность рефинансирования ссуды. Банковская ставка может помочь.

    Пример просроченной задолженности

    Компания JunkfoodSmash Inc., производитель популярного игрового приложения, стала просроченной по коммерческой ссуде после пропуска платежа в декабре прошлого года.После пропуска очередного платежа их кредитор сообщил о бизнесе в кредитное бюро. Теперь у него будет больше проблем с получением ссуд или открытием кредитной линии. Их кредитор предупреждает их, что, если они пропустят еще один платеж, они будут просрочены. Желая избежать этого неприятного сценария, JunkfoodSmash производит все платежи, включая штрафы за просрочку платежа, и вылезает из своей ямы.

    делинквент — определение и значение

  • Похоже, что, если бы один из вас провел какое-то простое исследование, например, прочитал историю The Star в июне прошлого года или зашел на веб-сайт округа Джексон, вы бы заметили слово « правонарушитель » в налоговых записях Хьюза.

    Звезда Канзас-Сити: Первая страница

  • Похоже, что если бы кто-нибудь из вас провел простое исследование — например, прочитал историю The Star в июне прошлого года — или зашел на веб-сайт округа Джексон, вы бы обнаружили слово « правонарушитель » в налоговых записях Хьюза.

    Звезда Канзас-Сити: Первая страница

  • Затем они печатают книги, которые они называют просроченными книгами, и уравновешивают их, чтобы убедиться.

    Neosho Daily News Домашняя страница RSS

  • «Правонарушитель » — это лицо, которое должно быть зарегистрировано в соответствии с законом о выборочной службе, которое не выполняет или не выполняет какие-либо обязанности, требуемые от него в соответствии с положениями закона о выборочной службе.

    ИСПОЛНИТЕЛЬНЫЙ ПРИКАЗ 9979

  • Г-н Гуччионе также сделал серию необдуманных инвестиций, в том числе неудачную постановку фильма на 18 миллионов долларов по экранизации «Калигулы» с рейтингом X и 45 миллионов долларов в виде невыплаченных налогов , которые способствовали падению его империи.

    Основатель Penthouse Боб Гуччионе умер на 79

  • Для штата США нет ничего необычного в том, что неуплаченных налогов в размере составляют миллиарды долларов.

    Наоки Абэ: правительства получают выгоду от более разумного сбора налогов

  • В среднем 560 дней в просроченных статусах (примерно 18 месяцев) 33% объектов недвижимости были вакантными

    Ребекка Майрон: установление рекорда по выкупу заложенного имущества Bank of America

  • В последнем квартале было продано около 350 миллионов долларов в виде просроченных кредитов и проблемных объектов недвижимости.

    Сужение финансовых потерь регионов

  • В среднем 560 дней в просроченных статусах (примерно 18 месяцев) 33% объектов недвижимости были вакантными

    Ребекка Майрон: установление рекорда по выкупу заложенного имущества Bank of America

  • В среднем 560 дней в просроченных статусах (примерно 18 месяцев) 33% объектов недвижимости были вакантными

    Ребекка Майрон: установление рекорда по выкупу заложенного имущества Bank of America

  • Что нужно знать о просроченных студенческих ссудах | Рейнджер по студенческой ссуде

    Хотя некоторые заемщики могут этого не осознавать, задолженность по студенческой ссуде — это личное финансовое обязательство, которое необходимо рассматривать как любое другое финансовое обязательство — и с таким же чувством срочности, как и другие платежи.

    Реальность такова, что пропущенные выплаты по студенческому кредиту могут сдерживать вас в финансовом отношении, так же как пропущенные платежи по кредитной карте или автомобилю. Учебный кредит считается просроченным в первый день после пропуска платежа; если просрочка длится более 90 дней, ваша кредитная организация, которая занимается выставлением счетов и другими услугами по вашей ссуде, сообщит об этом трем основным национальным кредитным бюро, которые снизят ваш кредитный рейтинг.

    Вот что следует помнить заемщикам о просроченных студенческих ссудах и их последствиях.

    Уровень просрочки по студенческой ссуде

    В настоящее время у студенческой ссуды самый высокий процент просрочки по ссуде более 90 дней из всех семейных долгов в США, что намного выше, чем ссуды на покупку автомобиля и ипотеки. По данным Федерального резервного банка Нью-Йорка, в первом квартале 2019 года задолженность по студенческим ссудам достигла 1,49 триллиона долларов, что на 29 миллиардов долларов больше, чем в четвертом квартале 2018 года.

    Примечательно, что 10,9% от общей суммы студенческой задолженности в первом квартале этого года был просрочен или просрочен более 90 дней.Примените простую математику, и вы быстро увидите, что существуют сотни миллиардов долларов в серьезно просроченных или невыплаченных студенческих ссудах. Эти долги снижают кредитные рейтинги людей по всей стране и отрицательно сказываются на кредитоспособности многих заемщиков.

    Просрочка по студенческой ссуде против дефолта

    Заемщики должны понимать разницу между просрочкой по студенческой ссуде и невыполнением обязательств. В первый день после пропущенного платежа федеральный студенческий заем считается просроченным, и в течение нескольких недель после пропуска платежа ваш специалист по ссуде может начать начислять вам штрафы за просрочку платежа.Эти штрафы за просрочку платежа обычно составляют около 5% от суммы платежа, в зависимости от вашего обслуживающего лица.

    Учебная ссуда остается просроченной до тех пор, пока вы не выплатите все просроченные платежи. Как правило, ссуда считается просроченной, если вы не производите платежи в течение как минимум 270 дней или около девяти месяцев, когда счет обычно отправляется в сборы.

    Если ваш федеральный студенческий ссуда перестанет действовать, возникает множество последствий, в том числе то, что ваш работодатель может удержать часть вашей зарплаты и отправить ее держателю ссуды.

    Просрочка по студенческой ссуде в кредитном отчете

    Разрешение на просрочку студенческой ссуды часто может иметь сложный отрицательный эффект на кредитные баллы и отчеты из-за того, что по каждой ссуде сообщается индивидуально.

    Например, для тех, кто учился в колледже в течение четырех лет, часто бывает несколько отдельных ссуд в своем кредитном отчете, а не одна большая сумма ссуды. Это может привести к множеству негативных событий в кредитном отчете за каждый месяц, когда платеж пропущен.

    Даже если ссуды консолидированы, они, вероятно, все равно будут сообщаться бюро по отдельности на основе выплаты за выплатой. Хорошая новость заключается в том, что это также позволяет довольно быстро повысить баллы, когда консолидированный студенческий заем обновляется и выплачивается вовремя каждый месяц.

    Когда и как это повлияет на мой кредитный рейтинг?

    О просроченной студенческой ссуде обычно сообщают в кредитные бюро после 90 дней пропущенных платежей. Если ссуда продолжает быть просроченной и переходит в состояние дефолта, о невыполнении обязательств будет сообщено бюро.

    В результате кредитный рейтинг заемщика будет снижен, хотя сумма может варьироваться. Это связано с тем, что расчет кредитного рейтинга основан на широком диапазоне факторов, таких как количество учетных записей, использование кредита, запросы и типы учетных записей, в дополнение к истории платежей.

    Задержка по студенческой ссуде может снизить оценку одного человека всего на несколько баллов, в то время как другой заемщик может увидеть, что десятки баллов упадут с его оценки за такое же количество пропущенных платежей.

    Мои студенческие ссуды просрочены — что теперь?

    Если платежи были пропущены и студенческая ссуда не выплачена, надежда еще не потеряна, и есть шаги, которые вы можете предпринять, чтобы избежать просрочки.

    Это подходящее время для того, чтобы обратиться к обслуживающей вас ссуде с просьбой изменить план погашения или даже попросить отсрочку или отсрочку платежа — варианты, которые позволят вам временно прекратить производить платежи или уменьшить сумму, которую вы платите. Доступность этих опций будет зависеть от ваших индивидуальных обстоятельств.

    После того, как федеральные студенческие ссуды перейдут в статус дефолта, есть еще варианты возврата, а именно восстановление ссуды и консолидация ссуд.

    Найдите лучшие студенческие ссуды для вас

    В процессе реабилитации, чтобы выбраться из дефолта, заемщик соглашается на разумную сумму платежа с держателем ссуды и производит девять платежей в течение 10 месяцев подряд.

    Консолидация отличается и позволяет заемщику погасить один или несколько федеральных студенческих ссуд с помощью новой консолидированной ссуды. Чтобы соответствовать требованиям, заемщик должен либо согласиться выплатить новую прямую консолидируемую ссуду в соответствии с планом погашения, ориентированным на доход, либо произвести три последовательных ежемесячных платежа по просроченной ссуде до ее консолидации.

    В случае ущерба, который, возможно, уже был нанесен из-за прошлых пропущенных платежей, примите простые меры, чтобы сбалансировать свой кредитный отчет с положительными своевременными платежами.Например, попробуйте воспользоваться защищенной кредитной картой, сняв с нее только минимальную сумму, а затем немедленно выплатив остаток.

    Полное восстановление после просрочки платежа или невыполнения обязательств не произойдет в одночасье, но осмотрительность в отношении будущих платежей и внимание ко всем доступным вариантам могут в конечном итоге вернуть вас в нужное русло.

    Что означает просроченный платеж?

  • Ryan Pack:

    Несправедливый мир: я осуждаю марихуану, а вы называете меня монстром. Я осуждаю однополые браки, однополые отношения и однополые сношения, а вы называете меня монстром.Я осуждаю оружие в стиле милитари и открытое ношение для гражданского использования, а вы говорите, что я нарушаю ваши права. Я осуждаю алкоголь, который вызывает дорожно-транспортные происшествия и гибель людей в состоянии алкогольного опьянения, проблемы со здоровьем, высокий уровень преступности, вашу большую восприимчивость к травмам и растрату налоговых долларов и ресурсов, и вы называете меня монстром, потому что я хочу его отменить. Вы несовершеннолетние пьете и крадете выпивку, но вы говорите, что я злой. Ты принимаешь наркотики и стероиды и называешь меня плохим парнем. Вы безответственны, забеременели в 15 и говорите, что я злоупотребляю системой.Вы запугиваете людей каждый день, а затем, когда они устраивают резню, вы называете их чудовищами и злом, но на самом деле вы — монстр, вы злой, потому что запугивает их, причиняет им вред и заставляет их устроить резню. Вы распыляете краску и оскорбляете государственную и частную собственность, но вы называете меня преступником . Вы обманываете, лжете, насилуете и убиваете, но я монстр, который защищает себя, я монстр, который отстаивает то, что правильно. Вы вводите своих детей в мир насилия и оскорбляете их, но я монстр, а вы называете меня преступником.На мой взгляд, человечество — это чудовище, человечество — преступник, а не я.

  • Карен Петру:

    Еще одна неделя или около того растущего заражения COVID-19, отмененных мероприятий, пропущенных поездок и закрытых предприятий приведет к волнам просроченных долгов от американцев без другого выбора, один давний урок экономической истории заключается в том, что кризисы ликвидности превращаются в катастрофы с платежеспособностью, если их быстро не разрешить.

  • Округ Уильямсон:

    Fox 19 сообщил.Между тем, пресс-секретарь школ округа Уильямсон заявила, что издевательства недопустимы и что они будут расследовать этот инцидент. Такое поведение недопустимо в школе. В дополнение к школьной дисциплине WCS преследует правонарушителей за поведение по всей строгости закона.

  • Фотограф Валерио Биспури:

    Я сфотографировал (заключенных) в свободное время, когда они пытались имитировать внешний мир, играя в футбол, притворяясь, что они в баре, поднимают тяжести в тренажерном зале, некоторые из них родились в преступнике мира, другие в какой-то момент своей жизни были там, чтобы обойтись без суда.Другие были душевнобольными, но многие были там из-за наркотиков.

  • Фредди Грей:

    Назовем ли мы их головорезом, нарушителем закона, несовершеннолетним преступником , это действительно не имеет значения. Важно то, как нам вернуть наши улицы. И это то, что мужчины делают, ходят вокруг, разговаривают с этими молодыми людьми там, где они, перед их лицом, и давая им понять, что вы не можете контролировать это сообщество.

  • Добавить комментарий