Делинквента: ДЕЛИНКВЕНТ. Глоссарий | by ТАТЮРИНФОРМ

ДЕЛИНКВЕНТ — (лат.). Преступник; осужденный на смертную казнь. Словарь иностранных слов, вошедших в состав русского языка. Чудинов А.Н., 1910. делинквент (лат. delinquens (delinquentls)) юр. правонарушитель, преступник; мятежник. Новый словарь иностранных… …   Словарь иностранных слов русского языка

делинквент — (от лат. delinquens правонарушитель) субъект, чье отклоняющееся поведение в крайних своих проявлениях представляет собой уголовно наказуемые действия. Краткий психологический словарь. Р …   Большая психологическая энциклопедия

делинквент — правонарушитель, преступник Словарь русских синонимов. делинквент сущ., кол во синонимов: 2 • правонарушитель (4) • …   Словарь синонимов

ДЕЛИНКВЕНТ — (от лат. delinquens совершающий проступок) правонарушитель; в праве термин, используемый для обозначения лиц с социально отклоняющимся поведением (преступников и др.) …   Большой Энциклопедический словарь

Делинквент — (от лат. delinquens правонарушитель) субъект, чье поведение характеризуется нарушением правовой нормы, в результате чего возникает правоотношения ответственности. В правоотношениях ответственности делинквентом признается сторона, на которую… …   Википедия

Делинквент — (от лат. delinquens совершающий проступок) правонарушитель; в праве термин, используемый для обозначения лиц с социально отклоняющимся поведением (преступников и др.). Политическая наука: Словарь справочник. сост. проф пол наук Санжаревский И.И …   Политология. Словарь.

делинквент — а, м. délinquant m.<лат. delinquentia проступок, прегрешение. юр., устар. Правонарушитель, преступник; мятежник. Крысин 1998. Гаснер .. называл делинквентами (délinquent преступник) подвергавшихся средневековым пыткам, так и он окрестил жертвы …   Исторический словарь галлицизмов русского языка

Делинквент — (лат. delinquens, delinquents; англ. delinquent) правонарушитель, преступник. Наименование «Д.» было присвоено во время английской буржуазной революции XVII в. Долгим парламентом активным сторонникам Карла I «главного Д.». Акты парламента от 27… …   Энциклопедия права

делинквент — а; м. [лат. delinquens] Юрид. Правонарушитель, преступник с социальными отклонениями в поведении. * * * делинквент (от лат. delinquens  совершающий проступок), правонарушитель; в праве термин, используемый для обозначения лиц с социально… …   Энциклопедический словарь

Делинквент — (от лат. delinquens, родительный падеж delinquentis совершающий проступок)         в англо американском праве лицо, не выполнившее лежащей на нём в силу закона или договора обязанности, допустившее какое либо нарушение, совершившее преступление и …   Большая советская энциклопедия

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Граждански или търговски са делата, заведени от Гаранционния фонд във връзка със задължителна застраховка „Гражданска отговорност”?

За приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?
При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на съвкупния вредоносен резултат?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно правото на пострадалия да получи обезщетение от застрахователя по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите над изплатеното от делинквента обезщетение въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да прецени и обсъди всички установени по делото обстоятелства, касаещи и определящи степента на претърпените болки и страдания (неимуществени вреди) от пострадалото лице при определяне размера на обезщетението по справедливост по чл. 52 ЗЗД съобразно задължителната практика в т. 11 от ППВС № 4/1968 г.?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно приложението на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на делинквента.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация.

1/ При присъждането на обезщетение за претърпени имуществени вреди по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и на законна лихва за забава на плащането, кой е моментът, който съдът трябва да определи като начален за възникнало увреждане на пострадалия при ПТП – моментът на плащането на сумите или моментът на телесното увреждане, явяващо се последица от същото ПТП, наложило изразходване на паричните средства от увреденото лице?
2/ Какъв е приложимият давностен срок по отношение на претенцията за лихва за забава върху присъдено обезщетение за вреди при предявен иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента и въведено от застрахователя възражение за погасяване на акцесорната претенция по давност?

Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?
При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на съвкупния вредоносен резултат?

Относно възможността да носи гражданската отговорност за причинено увреждане от пътно-транспортно произшествие лице — водач на моторно превозно средство, с временно отнето свидетелство за правоуправление, което е освободено от наказателна отговорност, поради невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, когато употребявайки алкохол се е поставило в състояние и на алкохолно опиянение.

Относно предпоставките за намаляване на претендираното обезщетение за вреди при принос на пострадалия и за начина за определяне степента на съпричиняване, и относно критериите за прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

За връзката между действията на делинквента, водач на МПС и поведението на пострадалия малолетен, пътувал без използване на обезопасителна система според неговата възраст, ръст и тегло, при преценката дали пострадалият, е допринесъл за настъпване на вредите.

Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетяване за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя и за начина на определяне % на съпричиняване на вредата в хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?

Относно определянето приноса на пострадалия за настъпване на вредите при пътно-транспортно произшествие.

За задължението на въззивния съд да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, в т.ч. да обсъди и прецени заключението на вещите лица не изолирано, а с оглед на всички представени доказателства, доводи и възражения на страните, като на тази база обоснове крайните си изводи.

За „допустимостта на иска по чл. 229 КЗ /отм./ в хипотезата, при която застрахованият по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, не е удовлетворил увреденото лице.

Относно правото на пострадалия да получи обезщетение от застрахователя, на основание чл. 226 КЗ /отм./ и определяне на това обезщетение съгласно критериите по чл. 52 от ЗЗД в хипотезата на спогодба между пострадалото лице и деликвента?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото и всички събрани по реда на ГПК доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните?

Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си и да изложи съображения при значително увеличаване на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, в сравнение с първоинстанционния съд, при съобразени от двете инстанции едни и същи обективни обстоятелства от значение за размера на обезщетението съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд?
Достатъчно ли е доказването на възможността за узнаване от увредения при проявена от него дължима грижа, че водачът на МПС, в което е пътувал, е непълнолетен, съответно неправоспособен, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато е установено, че ПТП е настъпило именно поради липсата на правоспособност, умения за шофиране и навици на този водач?

За разликата между даването на мнения с оценъчен характер и обидата.

По приложението на чл. 12 ГПК и на чл. 235 ГПК — Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно механизма на пътно-транспортното произшествие да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, както и всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи?

Oтносно обсъждане на всички конкретни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, съобразно предвиденото в чл. 52 от ЗЗД основание.

Изхождайки от фактите по делото, кога следва да се приеме, че една вреда е евентуална и хипотетична или реална и доказана, при твърдение, че същата е настъпила в резултат на пропуснати ползи от невъзможността собственикът на вещта, иззета като веществено доказателство в наказателното производство, да я ползва?

Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?
При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на съвкупния вредоносен резултат?

При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда и неизяснени от съда противоречия в приобщените по делото свидетелски показания, длъжен ли е въззивният съд да обсъди, въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, всички събрани, относими и релевирани доказателства и доводите на жалбоподателя и самостоятелно да установи фактическата обстановка,към която да приложи относимите материалноправни норми?

За задължението на решаващия съд да се произнесе по всички своевременно направени възражения на страните и в частност – дължи ли произнасяне по своевременно направено с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. По съществото на акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД досежно началния момент на специалната (кратка) погасителна давност за лихви.

За критериите по чл.52 ЗЗД, които следва да бъдат съобразени при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт, и за задължението на съда да посочи в мотивите към решението си всички обстоятелства от значение за размера на присъденото обезщетение.

За предпоставките за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента.

Явна необоснованост на съдебния акт, обективирана в грубо нарушаване на правилата на формалната логика.

За връзката между действията на делинквента, водач на МПС и поведението на пострадалия малолетен, пътувал без използване на обезопасителна система според неговата възраст, ръст и тегло, при преценката дали пострадалият, е допринесъл за настъпване на вредите.

1. При несъответствие между отразената в Информационния център на Гаранционния фонд информация относно началната дата и час на валидност на конкретен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, спрямо вписаните в застрахователната полица данни, в която застрахователният договор е материализиран, кои от тях намират приложение по отношение на трети, пострадали от пътно-транспортно произшествие лица и възникнали за тях права срещу виновния водач? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
2. Каква е доказателствената сила на информацията, съдържаща се в Информационния център на Гаранционния фонд и как се отразява същата на отговорността на застрахователя при противоречие с данните от застрахователната полица по конкретен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Следва ли да бъде формулирано изрично искане от ищеца по обратния иск в петитума на същия за присъждане в производството по него на направените разноски при разглеждането на главния иск, които са останали за негова сметка поради пълното уважаване на главния иск?

Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на делинквента?
Относно виновното отклоняване от извършването на проверка за употреба на алкохол по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./.

За приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 108, ал. 1 ЗДвП и на чл. 52 ЗЗД, относно критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, съобразно установеният принцип за справедливост.

Изпада ли в забава кредитора — ищец по искове за вреди от непозволено увреждане срещу застрахователя на делинквента по задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите, когато не приеме определеното от застрахователя обезщетение и върне същото?

За връзката между действията на делинквента — водач на МПС, и поведението на увредения при извършване на преценка дали увреденият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, в случай, че малолетният пострадал е пътувал в МПС без закопчан предпазен колан.

Механичното кумулиране на отделните факти, съставляващи поведение на пострадалия в причинна връзка с настъпването на неблагоприятни за него последици, при положение, че последните са резултат от чуждо, а не собствено на пострадалия, виновно противоправно поведение, не може да води до необосновано по степен намаляване отговорността на самия делинквент. Това е така, доколкото подобен подход би довел до хипотези на пълно изключване на самата отговорност на последния, въпреки установеното негово виновно и противоправно поведение в причинно-следствена връзка с настъпилите за пострадалия вреди, т. е . би довело до неприлагане на нормата в разпоредбата на чл.45 ЗЗД за задължението на всяко лице да поправи вредите, които виновно е причинило другимо.

Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?
При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на съвкупния вредоносен резултат?

Касационното обжалване е допуснато поради очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

При осъществяване на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по сключена с един от тях застраховка „Гражданска отговорност“ как отговаря спрямо пострадалото лице – съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент или за пълния размер на вредите, до размера на застрахователната сума?

Относно приложението на чл. 52 ЗЗД и въведения с него принцип за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, причинени в резултат на деликт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента; със задължението на въззивния съд да обсъди всички критерии, относими за справедливо определяне на конкретния размер обезщетение за обезвреда неимуществените вреди на пострадал при пътно — транспортно произшествие и за значението на установените в пар. 27 ПЗР КЗ /отм./ лимити на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите

Изпада ли в забава кредитора – ищец по искове за вреди за непозволено увреждане срещу застрахователя на делинквента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато не приеме плащане на определено от застрахователното дружество обезщетение , чрез връщането му?

За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД.

Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти?
Кои са предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД?

Дали гражданският съд в рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт може да приеме осъществяване на изпълнителното деяние от делинквента с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от нарушението по воденото наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие (пътно — транспортно произшествие)?

Относно съмнение за очевидна неправилност на въззивното решение, изводима от квалифицирането на иска от въззивния съд въз основа на разпоредба — чл. 284, ал. 2 КЗ /отм./, несъвместима с фактологичната обстановка, заявена с исковата молба, доколкото всяка от хипотезите на ал.2 предпоставя привръзка с „държава членка”, по смисъла на пар. 1, т. 6 ДР КЗ /отм./ — членка на Европейския съюз или друга държава, принадлежаща към Европейското икономическо пространство /ЕИП/, каквато не е държавата на конституирания чуждестранен застраховател. Квалификацията на иска е обусловила преценката за пасивно легитимиран ответник по претенцията, различен от конституирания.

Материално легитимирано ли е да получи обезщетение за неимуществени вреди лице, което не е вписано като баща в акта за раждане на починало при ПТП дете, ако последното е било отглеждано, възпитавано и издържано фактически от това лице и са били изградени отношения аналогични на връзката родител-дете?

За задължението при установяване на пропуснати ползи от нереализирана възможност за получаване на застрахователно обезщетение от ПТП, настъпило в друга държава – член на ЕС, от делинквент – нейн гражданин и застраховател със седалище в друга държава – член на ЕС, да се изследва от съда приложимото право относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, които биха се получили в другата държава.

Длъжен ли е въззивният съд правилно да приложи императивна материално-правна норма и в частност, допуска ли предвиденото в чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД по иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД съдът да присъди обезщетение за вреда, която не е пряка последица от противоправното поведение?

От кой момент започва да тече погасителната давност за регресно вземане на застрахователя по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ в случай на погасяване чрез прихващане на задължението му да плати обезщетение на третото лице?

Подлежат ли на приспадане от обезщетението по чл. 200 КТ получени от пострадалия или неговите наследници суми по застраховка „ГО” въз основа на същите факти, на които се основава и претенцията по чл. 200 КТ?

За значението на сключеното със застрахователя на виновния водач извънсъдебно споразумение.

Следва ли при определяне на обезщетение по справедливост да се вземат в предвид и конкретните икономически условия, чиито ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?
При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?

Може ли да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на единия от виновните водачи за заплащане на обезщетение над размера, за който е било постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на другия виновен водач за същите вреди от същото пътно-транспортно произшествие?

При постановяване на въззивен съдебен акт съдът следва ли да извърши самостоятелна преценка на данните по делото, релевантни за допустимостта на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите?

По иска с правна квалификация чл. 135 ЗЗД длъжен ли е съдът да съобрази погасяването на дълга, ако плащането е извършено до приключване на съдебното дирене и какво е значението на това обстоятелство — за допустимостта или за основателността на предявения иск?

При присъждането на обезщетение за претърпени имуществени вреди и на законната лихва за забава на плащането, кой е моментът, който съдът трябва да определи като начален за възникнало увреждане на пострадалия от ПТП – моментът на плащането на сумите или моментът на телесното увреждане, явяващо се последица от същото ПТП, наложило изразходване на парични средства от увреденото лице?
Длъжен ли е съдът да приеме, че причинителят на вредата /съответно застрахователното д-во/ изпада в забава по отношение на вземането на увредения като обезщетение за претърпени имуществени вреди от момента на настъпване на деликта и от този момент дължи законна лихва за забава върху сумата , която е заплатена от увредения, за да се лекува – без значение, че тази сума е платена в по-скъсен момент от датата на деликта?

При съпричиняване на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по сключена с един от тях застраховка „Гражданска отговорност„ как отговаря спрямо пострадалото лице – съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент или за пълния размер на вредите, до размера на застрахователната сума?

При независимо причиняване на вредата от двама делинквенти, всеки от тях застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при различен застраховател, сключеното споразумение на пострадалите за обезщетяване на вредите от деликта със застрахователя на единия делинквент, погасява ли правото им да търсят обезщетение за понесените вреди от застрахователя на втория делинквент?

Относно възможността да се ангажира отговорността на нотариуса по реда на чл. 73, ал. 1 ЗННД по отношение на лица, придобили имот, за който първоначално е било удостоверено правото на собственост, при поредица от прехвърлителни сделки. Относно приложението на чл. 300 ГПК и конкретно, когато по отношение на един от сочените от ищеца в гражданското производство за съпричинители на непозволеното увреждане, има влязла в сила присъда, може ли по реда на чл. 53 ЗЗД да се ангажира солидарната отговорност и на други делинквенти.

За предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на застрахования по застраховка „гражданска отговорност” водач , която обуславя и отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 226 КЗ /отм./.

Относно критериите за прилагане на принципа на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. “а“ КЗ /отм./ срещу Гаранционния фонд.

Предметът на иска по чл. 422 ГПК се определя от предмета на заповедното производство, по което е издадена заповедта за изпълнение на оспореното вземане. Съгласно разясненията по т. 10в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.

Относно относно функционалния характер на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите от отговорността на прекия причинител на вредите.

Относно правото на пострадалия да получи обезщетение за вреди от делинквента, ако е получил обезщетение от застрахователя и е заявил в постигнато с последния споразумение, че получената от застрахователя сума покрива изцяло претърпените имуществени и неимуществени вреди, както и тези, които евентуално биха настъпили за в бъдеще по повод и във връзка с настъпилото застрахователно събитие.

Относно тълкуването и прилагането на чл.52 ЗЗД и по-конкретно за критериите, формиращи съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на посочената правна норма при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от деликт ?

За да възникне вземането за обезщетение на неимуществени вреди при смърт от непозволено увреждане в полза на отглежданото дете, необходимо ли е да е имало процедура по осиновяване или поне намерение на отглеждащия да я иницира? Навършеното пълнолетие на отглежданото, но неосиновено дете към смъртта на отглеждалия го, изключва ли вземането за обезщетение на неимуществени вреди при смърт от непозволено увреждане?

При упражняване на регресното право на застрахователя срещу застрахования, в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ/отм./, може ли застрахователят да претендира платените на третите увредени лица лихви за забава от увреждането до плащането?

Относно досежно правната квалификация на този осъдителен иск, по който същото решение на СГС е било постановено, доколкото от данните по делото е несъмнено, че непосредствено след процесното ПТП от 29 юни 2007 г. са настъпили, вкл. и с обратна сила, промени в приложимото законодателство – чл. 213 КЗ /сега отм./, а именно тези с обнародвания в ДВ, бр. 97 от 23.ХІ.2007 г. Закон за изменение и допълнение на този КЗ и, в частност, правилото на пар. 143 ПЗР към същия, според което разпоредбата на чл. 213 КЗ, ал. 1, изр. 4-то КЗ /сега отм./ се прилага за всички случаи на встъпване в право, по които не е било извършено плащане към деня на обнародването на този закон в „Държавен вестник”.

Относно съпричиняването на вредоносния резултат от страна на починалата, доказателственото значение на влязлата в сила присъда и доколко констатациите на наказателния съд в мотивите на присъдата обвързват гражданския съд.

Допустим ли е пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, след като е уважен иск за присъждане на обезщетение за причинените от ПТП вреди срещу прекия причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД?

Относно приложението на чл.213, ал.1,изр.четвърто КЗ във вр. с §143 ПЗР на ЗИДКЗ към застрахователни правоотношения, възникнали преди влизането му в сила- ДВ бр.97 от 23.11.2007 г. Относно ретроактивното действие на тази правна норма спрямо пасивната отговорност на причинителя на вредата по иска на застрахователя, встъпил в правата на застрахования с изплащане на застрахователното обезщетение на 13.09.2004 год. по имуществена застраховка „Автокаско”.

Допустим ли е пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” след като е уважен иск за присъждане на обезщетение за причинените от ПТП вреди срещу прекия причинител? Има ли значение за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ обстоятелството, че присъденото на основание чл. 45 ЗЗД на пострадалия обезщетение по иск срещу прекия причинител /застрахованото лице/ не е платено?

Относно уважен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента, допустим ли е пряк иск от увредения срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност”, ако не е изплатено присъденото обезщетение на пострадалото лице от осъдения делинквент.

Освобождава ли се от отговорност водач на МПС, причинил пътнотранспортно произшествие на регулирано със светофарна уредба кръстовище, ако при неработеща червена светлина на уредбата са работили останалите светлини?

Съставлява ли процесуална предпоставка за допустимост на иска срещу Г. фонд предвидената в чл. 288, ал. 11 от Кодекса на застраховането административна процедура, предявен за заплащане на обезщетения за вреди от ПТП, настъпило при действието на отменения Закон за застраховането?

Относно прекия иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”, предявен от увреденото лице след като се е снабдил с изпълнителен лист за същите по вид вреди срещу деликвента.

Допустим ли е пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите след като е уважен иск за присъждане на обезщетение за причинените от ПТП вреди срещу прекия причинител? Има ли значение за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл. 226, ал. 1 КЗ плащането/неплащането на присъденото на основание чл. 45 ЗЗД на пострадалия обезщетение по иск срещу прекия причинител /застрахованото лице/?

Съставлява ли процесуална пречка за предявяване и разглеждане на прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност”, основан на чл. 407, ал. 1 ТЗ/ отм./, респ. на чл. 226, ал. 1 КЗ, когато последното разполага с изпълнителен титул, издаден въз основа на уважен в наказателния процес, или в отделно гражданско производство иск по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител на непозволеното увреждане за обезщетяване на същите вреди? Има ли обуславящо значение плащането на сумата, присъдена на осн. чл. 45 ЗЗД, за допустимостта или евентуалната основателност на прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя на делинквента.?

Относно характера на отговорността на родителите за вреди, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие, уредена по чл.48, ал.1 ЗЗД /солидарна или разделна/ при положение, че прекият извършител на деликта вече е осъден да ги репарира с влязла в сила присъда в наказателното производство. Относно кръга от лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при виновно причинена смърт на близък човек.

Относно касационно обжалване на въззивното решение, само в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 05.03.2007 г. по гр. д. № 7900/2006 г. на СРС, с което е уважена претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 263,07 лв., изчислена за времето от датата на плащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на увреденото лице – 02.10.2001 г. до датата на предявяване на исковата молба – 06.04.2006 г.

Относно възможността /невъзможността/ за възражение от страна на причинителя на вредата, свързано с преценка на валидност на застрахователното правоотношение между застрахования /увреденото лице/ и неговия застраховател /суброгиралия се в правата, т. е. ищец по иска с правно основание чл. 402 ТЗ/ отм./.

Относно началния момент, от който се дължи обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД при предявен пряк иск срещу застрахователя.

Относно връзка с който е допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по гр. д. № 2000/2008 г. на Софийски апелативен съд, настоящият състав съобразява същото и не се произнася повторно по посочения материaлноправен въпрос.

От кой момент тече погасителна давност относно вземането за обезщетение за вреди от влошаване на здравословното състояние на увредения?

Относно правото на пострадалия да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда.

Относно суброгирането на застрахователя в правата на застрахованото лице, както и за приложението и характера на пар. 143 ПЗР ЗИДКЗ, във вр. с чл. 213, ал. 1, изр. четвърто КЗ и за нуждата от тълкуване на неговото приложение.

Относно практика на ВКС, според която лихвите, които се дължат са от деня на застрахователното събитие.

Доколко постановеното и влязло в сила решение при условията на чл. 78 б. “а” НК има обвързваща гражданския съд сила по отношение вината на дееца ?

Относно приложението на чл. 300 ГПК в хипотезата, когато присъдата (решението по чл. 78 б. “а” НК), постановена за конкретно телесно увреждане на пострадало при ПТП лице, съдържа обсъждане на причинно-следствената връзка между произшествието и друго увреждане на лицето, но без произнасяне с оправдателен диспозитив за същото.

Застрахователното покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите включва ли в обема си случаите, при които увреждането е причинено от лице, което е неспособно по смисъла на чл. 47 ЗЗД?

Относно приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента, както и за дължимото обезщетение за имуществени вреди, изразяващи в загуба на издръжка при малолетни и непълнолетни лица.

Относно приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента.

При настъпило ПТП за вредите, от което, съгласно чл. 53 ЗЗД отговарят солидарно и двамата водачи на участвалите в него моторни- превозни средства, следва ли отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, /респ. на Гаранционния фонд/ на единия от водачите пред увредените трети лица да е ½ или следва да намери приложение общият правен принцип, че всеки от тях отговаря в пълен размер пред пострадалите, независимо от личния принос на конкретния делинквент за настъпване на вредите?

Дали, за да се приеме наличието на съпричиняване от страна на пострадал при ПТП и съответно – за да се намали дължимото му обезщетение за понесените неимуществени вреди, е достатъчно формално да са били нарушени от него правила на ЗДвП и на ППЗДвП или е необходимо това нарушение да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат?

Тълкуването на сключено между увреденото лице и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите извънсъдебно споразумение, относно дължимостта и размера на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата, когато увреденото лице е заявило, че няма други претенции към застрахователя по повод претърпените вреди.

Дали липсата на предпоставките по чл. 193, ал. 3 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение, а именно представяне на доказателство от потребителя на застрахователна услуга за прекратяване регистрацията на увреденото МПС е пречка за заплащане на такова и в хипотезата на предявен суброгационен иск по чл. 213, ал. 1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента.

Кой е началният момент от който Националното бюра на автомобилните застрахователи дължи обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва при изплащане на обезщетение.

Включва ли се в отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност” и задължението за плащане на присъденото в друго производство в тежест на делинквента обезщетение забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 84, ал. 3 ЗЗД и приложима ли е хипотезата на чл. 111, б. ”в” ЗЗД по отношение на него.

Прекъсва ли се давността за акцесорния иск за лихви по отношение на застрахователя, привлечен като трето лице-помагач в процеса, проведен от увредените срещу делинквента със задължителното за нея разрешение?

Относно приложение на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и критериите, които следва да бъдат взети предвид при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ/ отм./ срещу застрахователя на делинквента е в отклонение от задължителната практика на касационната инстанция, обективирана в ППВС № 4/68 г. и постановените по реда на чл. 290 ГПК и сл. служебно известни на настоящия съдебен състав решения на ІІ т.о. на ВКС: № 88 от 17.06.2014 г., по т.д.№ 2974/2013 г. и № 101 от 03.07.2014 г., по т.д.№ 4391/2013 г..

При предявен иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, допустимо ли е преразглеждане на въпроса за размера на обезщетението, присъдено с влязъл в сила съдебен акт на основание чл.45 ЗЗД срещу застрахования, отговорен за деликта водач?

Относно обема на отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 226 ал.1 КЗ и ограничен ли е същият до присъденото в тежест на делинквента, по уважен в наказателното производство против същия граждански иск по чл.45 ЗЗД.

Относно обвързаността на съда при произнасяне по пряк иск срещу застрахователя на ГО на водача на МПС от размера на обезщетението присъдено по иска по чл.45 ЗЗД срещу самия делинквент.

Относно критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД, който въпрос е решен в противоречие с отговора в ППВС № 4 /1968 .т11.

В застрахователното обезщетение по чл. 229 КЗ /отм./, което застрахователят дължи на застрахования, включват ли се заплатените от застрахования разноски по изпълнителните дела, образувани от увредените лица срещу застрахования?

Дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пътник в автомобил, управляван от шофьор, който е употребил алкохол със знанието на пострадалия и без този водач да притежава свидетелство за управление на МПС, което обстоятелство също е било известно на потърпевшия от настъпилото ПТП, както и дали следва да се намали пропорционално обезщетението за неимуществени вреди съгласно установеното съпричиняване?

Oтносно критериите, по които се определя броят на деликтите, респ. – кога е налице едно, и кога – повече увреждащи деяния, извършени от делинквента, и кога е допустимо съдът да разгледа две отделни дела между същите страни, ако увреденият ищец е предявил претенциите си за обезщетяване на неимуществени вреди с две отделни искови молби.
Oтносно критериите и обстоятелствата, въз основа на които съдът следва да извърши преценката си при определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане.

Има ли право застрахователят на регресен иск по чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ срещу работодателя на виновния водач, причинил ПТП след употреба на алкохол над допустимите стойности, за сумите, които застрахователят е платил като обезщетение на увредените лица, когато ПТП е настъпило по време на работа и дали в тази хипотеза е налице солидарна отговорност между работодателя и делинквента?

Следва ли в производството по пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента с оглед функционалния характер на отговорността на застрахователя?

относно приложението на установения с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента.

Дали сключилият задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите собственик на превозно средство е активно материалноправно легитимиран да предяви иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу застрахователя по същата застраховка за обезщетяване на вреди от пътно – транспортно произшествие, причинени при управление на собственото му превозно средство от друго лице?

Следва ли в производството по пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента?

Относно приложението на чл.52 ЗЗД и установеният с него принцип на справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента и с чл.51, ал.2 ЗЗД – за съотношението между вината на водача на моторното-превозно средство и евентуалния принос на пострадалия и начина на неговото определяне.

Относно солидарността между застраховател по задължителната застраховка „ГО” на автомобилистите на виновния за настъпване на дадено ПТП водач на моторно превозно средство и другите съизвършители, чиито действия в своята съвкупност и независимо един от друг са довели до противоправния резултат /смърт или телесно увреждане на едно лице.

Относно приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на делинквента.

Относно възможността обемът на отговорност на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите да е различен от този на отговорността на делинквента и размерът на определеното обезщетение за обезвреда по прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ да е различен от присъденото обезщетение по уважен в наказателния процес деликтен иск по чл. 45 ЗЗД.

Следва ли в производството по пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента?
Допустимо ли е въззивната инстанция да приеме по-нисък процент на съпричиняване на вредата от увреденото лице по чл. 51, ал. 2 ЗЗД от приетия от първата инстанция, без да има въззивна жалба от ищеца, респективно когато ищецът като въззиваем във въззивното производство не е релевирал доводи за по-нисък размер на съпричиняване?

Следва ли при определяне на обезщетение до размера на застрахователната сума, до която е ограничена отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„, да се съобрази размера на присъдено, на друг пострадал от същото застрахователно събитие,обезщетение за забавено изпълнение, съизмеримо със законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение, считано от увреждането ? С други думи – за установяване изчерпването на застрахователната сума съобразяват ли се само дължими застрахователни обезщетения / главници/ или и дължими обезщетения за забава,съизмерими със законната лихви за забава, считано от увреждането?

Относно приложението на чл. 52 ЗЗД и въведения с него принцип на справедливост, при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и критериите, които следва да бъдат съобразени.

По въпроси, свързани със застрахователни правоотношения, по които е налице противоречива съдебна практика.

Дали, когато по делото е проведено обратно доказване относно липсата на валидно сключена застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и събрана по нея премия, вкл. и със справка от информационния център може да се приеме, че констативният протокол за процесното ПТП е доказателство за наличие на застрахователно правоотношение, предвид описаната в същия полица.

Представлява ли брата на пострадалия лице, от кръга на тези, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди поради смърт от деликт?

Относно приложението на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя на делинквента.

Обвързан ли е съдът, сезиран с иск по чл.213 КЗ, от посочения в присъдата размер на вредите, за причиняването на които делинквентът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.216,ал.1 НК?

Означава ли изтеклият срок на свидетелството за управление на МПС, че водачът е управлявал превозното средство без свидетелство за управление по смисъла на чл.274, ал.2 КЗ, за да се породи правото на регрес на застрахователя?

Относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение когато загиналият пътник се е возил в автомобила след като е знаел, че шофьорът е употребил алкохол.

Допустимо ли е делинквент,застрахован при условията на задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ и осъден от пострадалите за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от ПТП по негова вина,да претендира от застрахователя си по задължителната застраховка „ Гражданска отговорност „ изплащането му в своя полза и без предходно да е удовлетворил пострадалите ?

Налице ли са предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” спрямо пострадалото лице, при висящо наказателно производство срещу застрахования делинквент?

При пряк иск за застрахователно обезщетение срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента по чл.407 ТЗ / отм./ и увредени от застрахователното събитие – ПТП повече от едно лица, обвързан ли е съдът от застрахователната сума по договора, или може да присъди обезщетение за неимуществени вреди само въз основа на критерия по чл.52 ЗЗД, без да вземе предвид ограничения лимит на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” и изплатеното от него обезщетение на неучастващите по делото пострадали лица?

Относно приложимостта на разпоредбата чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ /отм./ във връзка с § 143 ПЗР ЗИДКЗ /отм./

Относно приложението на разпоредбата на чл.108,ал.2,т.1 ЗДвП при преценката за наличие на съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия при пътното произшествие пешеходец.

Относно приложимия давностен срок по отношение на лихвата за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя и въведено от него възражение за погасяване на акцесорната претенция по давност.

При съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност”, сключена с един от тях, отговаря ли спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, или отговаря съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент?

Следва ли да се счита преклудирано правото на пострадалия да търси обезщетение от причинителя на вредата /делинквента/ при извършено изплащане на обезщетение от застрахователя?

Относно приложение на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на деленквента.

Относно възможността/ невъзможността за формиране от гражданския съд на извод за съпричиняване от пострадалия на резултата, основавайки се единствено на мотивите на присъдата за факти, които са извън посочените в чл. 300 ГПК или упоменатият факт следва да бъде установен конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на гражданския процес.

Относно приложението на установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане е в противоречие със задължителната практика на ВКС по същия, израз на която е ППВС № 4/68 год..

Дали когато спряно от движение МПС излиза /движи се/ по път, отворен за обществено ползване, неговият собственик и/или ползвател, респ. водач, следва да има сключена застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите?

Относно обема на отговорността на делинквента за обезщетяване на неимуществените вреди, ако пострадалият е постигнал спогодба със застрахователя по чл.365, ал.1 ЗЗД и е получил плащане по договорено крайно и окончателно обезщетение, както и за възможността на увредения да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в завишен размер спрямо платеното от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, без да са изложени конкретни нови факти и обстоятелства, извън тези, които са били в основата на договарянето със застрахователя.

Относно процесуалното и материално право, свеждащи се до възможността съдът служебно да назначи и изслуша авто-техническа експертиза за изясняване механизма на твърдяното пътно – транспортно произшествие, когато от доказателствата по делото е установено, че то е осъществено и за обема на застрахователното покритие по застраховка „Гражданска отговорност” на собственика на МПС – дали в него се включват и случаите, при които увреждането на трето лице е настъпило в резултат на безвиновно поведение на водача на МПС по см.257 КЗ и чл.267 КЗ, във вр. с чл.50 ЗЗД или той обхваща само случаите, при които е налице единствено деликт.

Следва ли при частично уважаване на прекия иск срещу застрахователя, на основание лимитираната му отговорност , в съответствие с принципа за справедливо обезщетяване на пострадалия, за разликата до пълния предявен размер, да бъде разгледан иска срещу делинквента , конституиран в процеса като страна по евентуално предявен иск ?

Относно възможността упълномощаването на виновния за настъпване на пътно-транспортно произшествие водач на моторно превозно средство, предоставено на работодателя му с договор за лизинг, да е валидно извършено чрез конклудентни действия от последния, като лизингополучател, когато лизингодателят с лизинговия договор е въвел изрично форма за упълномощаване.

Относно приложението на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя на делинквента е в отклонение от задължителната практика на ВКС, изразена в ППВС № 4/68 год. и постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на ІІ т.о. на ВКС решение № 749/05.12.2008 год., по т.д.№ 387/2008 год..

Относно задължението на съда да прецени относимите към спора доказателства. С оглед приетата от Софийския апелативен съд зависимост на обхвата на отговорността на застрахователя от тази на делинквента.

Ако ответникът по иска не е направил в срока по чл. 131 ГПК възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец, може ли във въззивната жалба да се позове на инвокираното в първоинстанционното производство от третото лице – помагач /делинквента/ възражение за съпричиняване; дължи ли въззивният съд произнасяне по него? Дали се дължи обезщетение за имуществени вреди при необходимост от постоянна чужда помощ, когато грижите се полагат от член от семейството?

Ограничени ли са суброгационните права на застрахователя по имуществена застраховка към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на застрахователното обезщетение, изчислено по Методиката – Приложение 1 към Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор?

Относно приложение на принципа за справедливост, установен от законодателя с нормата на чл. 52 ЗЗД, като задължителен при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.

Намира ли приложение установеният в чл. 61, ал. 1 ЗН тримесечен срок по отношение на недееспособните лица и погасява ли се правото им да приемат наследството по опис след изтичането на този срок предвид разпоредбата на ал. 2 на чл. 61 ЗН?

Относно доказателствената сила протокола за ПТП по отношение на съдържащата се в него информация относно наличието на застраховка „ГО” на виновния за настъпването му водач.

Относно приложението на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени на пострадалия при пътно- транспортно произшествие неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента.

Относно доказателствената стойност на протокола за пътно-транспортно произшествие в гражданския процес и необходимостта от изслушване на специализирана авто-техническа експертиза, когато същия не е оспорен.

Следва ли и доколко съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност”?

За процесуалната допустимост на иск срещу застрахователя за присъждане на обезщетение за вреди от ПТП, ако такъв иск е бил предявен и уважен за същите по вид вреди срещу делинквента в наказателния процес.

При наличие на два застрахователни договора по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” за едно и също МПС, при еднакви покрити рискове, действителен ли е по-късно сключеният застрахователен договор, съответно налице ли е основание за ангажиране на отговорността и на двамата застрахователи и в каква пропорция /съотношение/?

Относно евентуалната основателност на исковете по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ при уважени искове срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД, при наличие на изпълнителен титул и настъпило плащане на обезщетението, определено с влязлата в сила присъда от солидарно осъдения с присъдата работодател.

Изключва ли се отговорността на Г. Ф. в хипотезата на чл. 88, ал. 1, б. “б” ЗЗ (отм.) по отношение на подлежащо на регистрация, но нерегистрирано моторно превозно средство?

Относно допустимостта и основателността на прекия иск на пострадалия от деликт срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента, при наличие на издаден въз основа на влязла в сила присъда и уважен в наказателното производство деликтен иск по чл. 45 ЗЗД, изпълнителен лист срещу последния.

Допустим ли е иск за присъждане на обезщетение за вреди от ПТП срещу застрахователя, ако такъв иск е бил предявен и уважен за същите по вид вреди срещу делинквента в наказателния процес ?

Относно погасителната давност на вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Относно допустимостта на иска за отговорността на Г. фонд в хипотезата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „Б” КЗ , когато по отношение на самия делинквент е налице произнасяне от съда с влязъл в сила съдебен акт по гражданския иск в наказателното производство.

Относно възможността чрез прекия иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента на пострадалия от деликт да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в по- висок размер от определеното му с влязъл в сила съдебен акт обезщетение от прекия причинител на вредата, когато в наказателното производство по реда на чл. 45 ЗЗД е присъдено обезщетение за причинените от последния неимуществени вреди.

Относно процесуалното право, свързан с допустимостта на предявения срещу застрахователя главен пряк иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ/ отм./ за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди при уважен в наказателния процес срещу делинквента иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезвреда на същите тези вреди и издаден изпълнителен лист, както и за допустимостта на заявения при условията на евентуалност иск по чл. 88, ал. 1, б. “б” ЗЗ / отм./срещу Г. фонд.

Относно процесуалното право, свързан с допустимостта на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен от увредения от ПТП срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, при уважен срещу последния иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като е приел, че разрешението на въззивния съд по същия е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.1 на ТР № 2/ 06.06.2012 год., по т.д.№ 1/2010 год. на ОСТК на ВКС, според която при уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД, прекият иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1 ТЗ/ отм./, съответно по чл. 226, ал. 1 КЗ, срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, е допустим.

Относно предпоставките на общата искова защита по първия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД.

Отосно допустимостта на иска срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, при положение, че делинквентът е вече осъден да заплати на ищците обезщетение по иск по чл.45 от ЗЗД и производството е спряно, поради висящността на тълк.дело №1/2010 на ОСТК на ВКС. След приемането на ТР №2/06.06.2012 г. на ОСТК с определение №184 от 15.06.2012 г. производството е възобновено.

За допустимостта и основателността на иск, предявен от пострадалия срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в случай, че е издаден изпълнителен лист против прекия причинител на увреждането.

За допустимостта и основателността на иск, предявен от пострадалия срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в случай на издадено осъдително решение срещу прекия причинител на увреждането.

За допустимостта на преките искове по чл. 407, ал. 1 ТЗ / отм./, при уважени искове срещу делинквента по чл.45 ЗЗД и при наличие на изпълнителен титул.

За допустимостта на преките искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, при уважени искове срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД, както и с допустимостта или евентуалната основателност на преките искове при наличие на изпълнителен титул.

Относно допустимостта на иска срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, респективно ГФ при положение, че деликвентът е вече осъден да заплати на ищците обезщетение по иск по чл. 45 ЗЗД и производството е спряно,поради висящността на тълк.дело №1/2010 на ОСТК на ВКС.

Относно допустимостта на иска срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при положение, че деликвентът е вече осъден да заплати на ищците обезщетение по иск по чл. 45 ЗЗД и производството е спряно,поради висящността на тълк.дело №1/2010 на ОСТК на ВКС.

За допустимостта на преките искове по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, при уважени искове срещу деликвента по чл. 45 ЗЗД и срещу възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД, както и с допустимостта или евентуалната основателност на преките искове при наличие на изпълнителен титул за присъдените по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД суми и частичното плащане от страна на застрахователната компания.

При уважен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента, допустим ли е пряк иск по чл.407, ал.1/отм./ТЗ от увредения срещу застрахователя по застраховка „гражданка отговорност”, ако не е изплатено присъденото обезщетение на пострадалото лице от осъдения делинквент?

При уважен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента, може ли да бъде ангажирана пряко отговорността на застрахователя му по застраховка „гражданска отговорност” по реда на чл.407, ал.1/отм./ТЗ ако не е изплатено присъденото обезщетение на пострадалото лице от осъдения делинквент?

За правото на пострадалия при ПТП, при уважен в наказателния процес иск по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител на вреда,респ. по чл. 49 ЗЗД срещу възложителя на работата, да претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди пряко и от застрахователя на гражданската отговорност на делинквента и съответно за допустимостта на прекия иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ в разглежданата хипотеза.

Относно прилагането на критериите по чл. 52 ЗЗД.

За възможността единствено под условието на евентуалност да бъдат съединявани искове на увреденото лице срещу застраховател и делинквент, когато предварително е посочен кой е предпочитаният между тях ответник.

Дали с уважаването на правото на обезщетение пряко срещу делинквента се преклудира правото на обезщетение от застрахователя?

Разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител на вредата представлява ли процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застрахователя ? Допустимо ли е предявяването и разглеждането на такъв иск в случай, че е постигнато извънсъдебно споразумение между ищците и застрахователя по отношение размера на дължимото застрахователно обезщетение, което вече е изпълнено ? Допустимо ли е в производството по предявен иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ срещу застрахователя да бъде извършвана отново преценка относно наличието на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в случай, че в наказателния процес е бил уважен граждански иск за обезщетение за вреди срещу делинквента ?

Съставлява ли процесуална пречка за разглеждането на иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, предявен от пострадалото лице срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност», наличието на изпълнителен титул за обезщетяване на същите вреди срещу делинквента, на основание уважен в наказателния процес граждански иск за същите?

Дали влязлата в сила присъда, в частта й по уважен иск срещу подсъдимия делинквент граждански иск с присъдено обезщетение за претърпени от ПТП неимуществени вреди, представлява процесуална пречка да се предяви впоследствие пряк иск срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ на основание задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, която този делинквент е имал към датата на процесното ПТП? Дали при установено неплащане от страна на осъдения пряк причинител на вредите от това ПТП е възможно веднъж присъденото обезщетение да се претендира извънсъдебно от застрахователя по посочената по-горе застраховка и допустимо ли е в тази връзка съответното застрахователно д-во „да преразглежда както основанието за плащане, така и присъдения размер”?

Относно досежно процесуалната допустимост на пряк иск срещу застраховател, когато ищецът вече разполага с влязло в сила осъдително решение срещу делинквента за обезщетяване на причинените му от последния имуществени и неимуществени вреди.

Относно допустимостта на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, при уважен иск за обезщетяване на същите вреди, търпими от ПТП по вина на водача на застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ МПС, срещу делинквента и наличие на изпълнителен титул в полза на пострадалия .

Относно ограничаване обема на отговорността на застрахователя на гражданската отговорност до размера на присъденото обезщетение в наказателния процес по уважен граждански иск срещу делинквента.

Относно възможността да се претендира обезвреда за претърпени неимуществени вреди чрез предявяване на пряк иск срещу застрахователя и за правния интерес от този иск, след като с влязъл в сила съдебен акт деликвентът е осъден да репарира вредите и пострадалият разполага с изпълнителен титул.

Допустим ли е иск за присъждане на обезщетение за вреди от ПТП срещу застрахователя, ако такъв иск е бил предявен и уважен срещу делинквента в наказателния процес ?

Дали разглеждането и уважаването на иск по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител съставлява пречка за предявяването и уважаването на иск срещу застрахователя по риск „Гражданска отговорност”, респ. срещу Г. ?

Относно допустимостта на прекия иск по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” в случаите на уважен с влязло в сила решение иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента е обосновано и приложното поле на касационното обжалване. К.

По въпросите за допустимостта на прекия иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при наличие на уважен иск по чл. 45 ЗЗД на увреденото лице срещу делинквента и за значението на изплащането на присъденото на основание чл. 45 ЗЗД деликтно обезщетение за допустимостта и основателността на прекия иск.

Относно предпоставките, при които застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” може да се освободи от отговорност към увреденото лице – ищец по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, като се позове на прекратяване на застрахователното правоотношение с деликвента преди изтичане на срока на застрахователния договор поради неплащане на дължима вноска от разсрочената при сключване на договора застрахователна премия.

За материалноправните предпоставки за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД по отношение на пострадал пътник в МПС, участващо в произшествието.

Съставлява ли изменение на иска /по смисъла на чл.116 и сл. от отм. ГПК от 1952 г./ промяната в предпочитанията на ищеца относно поредността на разглеждане на предявените срещу предпочитан и евентуален ответник искове и допустима ли е такава промяна пред въззивната инстанция?

Относно разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител съставлява ли процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застрахователя респ.Г.

Алтернативно или евентуално е съединяването на исковете срещу делинквента и застрахователя (респ.Гаранционния фонд)? Разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител съставлява ли процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застрахователя респ.Гаранционния фонд? Има ли решаващо значение плащането на сумата, присъдена на основание чл.45 ЗЗД за допустимостта или за евентуалната основателност на иска?

Разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител съставлява ли процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застрахователя респ. Гаранционния фонд?

Дали с уважаване на правото на обезщетение пряко срещу делинквента се преклудира правото на обезщетение срещу застрахователя?

Допустим ли е иск на увреденото лице срещу застрахователя, след като разполага с осъдително решение срещу прекия причинител?

За допустимостта на иска на увреденото лице, предявен след като се е снабдил с изпълнителен лист за същите по вид вреди срещу деликвента.

Допустим ли е иск на увреденото лице срещу застрахователя, след като разполага с осъдително решение срещу прекия причинител, по който се е произнесъл въззивния съд?

Релевантни ли са за критерия по чл. 52 ЗЗД, лимитите на застраховане по Наредба № 18/1997 год., издадена въз основа на отменения Закон за застраховането?

Само при условията на евентуалност ли могат да бъдат упражнени прякото право срещу застрахователя и правото на деликтно обезщетение?

Отмяната от въззивния съд на уважения евентуален иск възстановява ли висящността на процеса по отношение на отхвърления с първоинстанционното решение иск срещу главния ответник, в която част първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца с въззивна жалба поради положителния за него резултат по евентуалния иск.

Кога възниква правото на регресен иск и приложимият закон относно регресното притезание на застрахователя по риска „гражданска отговорност” към виновния водач, причинил ПТП, когато към момента на застрахователното събитие е действувал Закона за застраховането /отм./, а изплащането на обезщетението е извършено при действието на Кодекса за застраховането-в сила от 01.01.2006 г. ?

Относно началния момент на петгодишния давностен срок за прекия иск на увреденото лице за обезщетение при ексцес, предявен срещу застрахователя на делинквента по застраховка „гражданска отговорност”.

Относно правната легитимация на ищеца по иск с правно основание чл.49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, чл. 50 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, когато са причинени имуществени вреди по отношение на вещ, ползвана при условията на финансов лизинг.

За отговорността на застрахователя при причинени вреди от обща композиция на влекач и ремарке, за които има сключени отделни застраховки „Гражданска отговорност“.

Дали следва да се съобразят промените на обществено-икономическите и социални условия в страната и доколко съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”?

1. При уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД, допустим ли е пряк иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ от увредения срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”?
2. Има ли решаващо значение плащането на сумата, присъдена на основание чл. 45 ЗЗД за допустимостта или евентуалната основателност на прекия иск срещу застрахователя?

Доколко съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”?

Налице ли е предпоставката, визирана в чл.274, ал.1, т.1, пр. посл. КЗ, при напускане на местопроизшествието и следва ли автоматично / без събиране на съответните доказателства/ извод, че е налице виновно отклонение от страна на водача, участник в произшествието, от проверка за алкохол?

Относно приложението и характера на пар. 143 ПЗР на ЗИДКЗ, във вр. с чл. 213, ал. 1, изр. четвърто КЗ.

Относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия.

Относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на пострадалите при отчитане степента на участие на делинквента и на пострадалите, както и връзката между допуснатото от тях нарушение на правилата за движение и получените увреждания.

От коя дата се счита известен делинквентът и започва да тече погасителната давност при извършено престъпление против финансовата, данъчната и осигурителните системи, когато авторството и деянието, от които произтичат вредите, не са известни към датата на установяване на нарушението на данъчното законодателство?

Дали етажен собственик следва да отговаря за вреди, причинени на друг етажен собственик от вещ, представляваща обща част в етажна собственост?

Допустимо ли е конституирането на основание чл. 228, ал. 3 ГПК на застрахователя като евентуален ответник по дело, образувано срещу причинителя на непозволеното увреждане, при положение, че искът срещу застрахователя е с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ, а срещу делинквента – с правно основание чл. 45 ЗЗД?
При оттегляне на главния иск срещу делинквента може ли да се разгледа предявеният срещу застрахователя, конституиран като втори евентуален ответник, иск или искът срещу застрахователя подлежи на разглеждане само, ако бъде отхвърлен искът срещу прекия причинител?

Относно правомощията на въззивната инстанция като инстанция по съществото на правния спор при произнасяне по искове, предявени при условията на евентуалност срещу различни ответници.

Има ли право на иск по чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./ застраховател по имуществена застраховка “автокаско” срещу застрахователя на делинквента по застраховка “Гражданска отговорност”?

Дали това е моментът на настъпване на застрахователното събитие или моментът на плащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на увредените лица?

Относно обема на отговорността на застрахователя по договора за застраховка ”гражданска отговорност”.

Относно приложимостта на чл. 213, ал. 1 изр. 4 КЗ /отм./ във вр. с пар. 143 ПЗР КЗ за конкретното застрахователно правоотношение.

За отговорността на прекия причинител на увреждането спрямо платилия обезщетение по чл. 200 КТ работодател за разликата между вредите от трудовата злополука и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.

Относно определянето на началния момент, от който застрахователят изпада в забава за заплащане на обезщетение за вреди.

Относно касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е уважен предявеният обратен иск по чл. 409 ТЗ /отм./ и е осъден ответника-касатор да заплати на И. К. С. застрахователно обезщетение в размер на 1349,84 лева ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски.

Заплатилият чужд дълг има право да търси заплатеното от пряко задълженото лице, освен ако законът изрично не предвижда друго.

Следва ли чл. 51, ал. 2 ЗЗД да намери приложение в случаите, когато и пострадалото при злополуката малолетно или непълнолетно дете е допринесло за настъпването на вредоносния резултат поради неупражнен върху него от родителите му надзор?